кабинетът на проф. д. смит

»Чикаго, 2-ри Август
Професор Джонатан Смит беше един от най-уважаваните учени не само в Чикаго, но и в щата Илинойс. Беше посветил целия си живот на науката и бе постигнал ужасно много в живота си. Но както всеки един мъж, и той остаряваше. И от всичко, което правеше като млад, цялото обикаляне на различни континенти и изследвания, сега на средната възраст седеше на коженото си кресло пред бюрото в кабинета си в един от университетите в Чикаго и проверяваше проектите на студентите. Беше му скучно и безинтересно, но имаше ли друг избор?
На вратата се почука и след радостното "Заповядайте" в кабинета влезе висок, строен и тъмнокос мъж. Изглеждаше безупречен във всяко отношение. Професора се изправи от креслото си и щом по-младия мъж остави шапката на отсрещното кресло, двамата се прегърнаха.
- Натаниел Лоруик - каза радостно професора, потупвайки няколко пъти мъжа по гърба, - колко се радвам да те видя.
- Аз също, професоре. - отвърна Натаниел.
- Какво те води натам? - попита г-н Смит.
- Исках да обсъдим нещо. - Отговори мъжа, докато Джонатан се настаняваше обратно на мястото си. Не беше първа младост все пак.
- Слушам - каза възрастния мъж, оставяйки очилата си на бюрото, поглеждайки към един от най-умните ученици, които е имал.
- Вие ме приехте в семейството си. Намерихте ме преди тридесет и седем години в онази уличка в Харбър Хилс и ме приютихте. Погрижихте се за мен и ми помогнахте да разбера какво съм, какво мога - говореше смирено Натаниел.
- Разбира се. Аз съм Силиум, това правим ние, синко. Защитаваме и помагаме на Сенките, същества като теб - отвърна усмихнат професора.
- Ти направи нещо повече от това. Ти ме прие в семейството си, отгледа ме. Беше бащата, за който мечтаех.
Професорът се надигна от креслото си и застана до мъжа, поставяйки ръцете си на раменете му.
- Ти беше малък, а с жена ми не можехме да създадем деца. Ти беше нашето чудо, синко - усмихна се той.
- Именно затова дойдох първо при теб, татко. Да ти разкажа за моя план. Светът най-накрая ще разбере за нас.
Джонатан отпусна ръцете си и се отдръпна леко назад.
- За какво говориш, Натаниел? - попита.
- Ние, Сенките, ние сме различни. Притежаваме толкова забележителни сили, такъв потенциал, а се крием от хората откакто се помним. Ние сме толкова близко до съвършенството, Джонатан. Безсмъртни сме и можем да направим толкова много неща за нас, за самото човечество. Но вместо това се крием от хората - заговори пламенно Натаниел.
- Криете се, защото хората не са като вас. Те няма да ви разберат и ще се страхуват от вас, именно защото няма да ви разгадаят загадката, която сте вие за тях. От това ще последва само лошо, Натаниел. Казвал съм ти и преди. Затова сте наричани Сенки, защото цял живот сте се криели в сенките и сте били умни да го правите.
- Не, не сме. Ние сме по-силни, по-умни от тях. Не трябва да се крием, защото лишените им от въображение глави не могат да повярват в магията, която сме ние и в изумителните неща, които можем да правим. Ние имаме право да живеем свободно, татко.
Джонатан поклати глава. Беше разочарован. Сякаш всичките години, през които бе стоял до него и му бе казвал за опасностите, които може да доведе едно показване на хората какви същества живеят измежду тях, бяха напразно преживяни.
- Мислех много над това, татко. И го измислих. Моят план, той е да покажа на хората какъв съм, да им покажа какво мога и да им кажа, че има и други като мен. Милиони. Силни и уникални сами по себе си. Хората трябва да знаят за нас - продължи Натаниел, заприличал досущ на луд учен, пламенно защитаващ и разказващ за новото си откритие, за гениалния си план.
- Полудял ли си, Натаниел? Хората не трябва да разбират за вас. Предците ти, ние Силиусите, се борим да бъдете запазени в тайна. Не разбираш ли какво може да ви се случи, ако хората разберат за вас? Ще последват ужасни последици, синко. Не прави тази грешка.
Натаниел направи крачка назад. Баща му не одобряваше плана му, който за него щеше да е нещото, което ще промени света. Не му вярваше, не вярваше в сина си и в това, което той може да направи.
Натаниел пое още няколко крачки назад, докато стигна до вратата.
- Натаниел, това е грешка, чуваш ли ме?
- Ти грешиш, Джонатан. Вие всички грешите и аз ще ви покажа, че е така.
Тръшна вратата след себе си.

»На 12-ти Август 1993г. Натаниел Лоруик се кажи на най-високата сграда в центъра на Ню Йорк. Но по нищо не личеше, че някога бе малкия Натаниел, неспособен да убие и муха. Той излъчваше само омраза съм хората, които караха същества като него да крият кои са всъщност и ги мразеше, задето бяха накарали баща му да го изостави, да му обърне гръб, когато Нейт най-много се нуждаеше от него. И заради тази си злоба, в 13:08ч. Натаниел Лоруик се превърна в терорист, отговорен за рухването на Ню Йорк, Чикаго и Маями, убивайки десетки хиляди невинни хора и Сенки със своята способност.
Натаниел беше прав. Плана му наистина промени света, но към нещо лошо. Много лошо. Както го бе предупредил Джонатан Смит. Неговият план бе довел до разкриването на Сенките пред целия свят и единствената цел, която обединяваше всички бе залавянето и елиминирането на Сенки. Заради Натаниел Лоруик на 12-ти Октомври същата година главнокомандващите по цял свят се събраха и създадоха "Проект Ловците на Сенки". Подбрали най-добрите си хора и ги обучили да станат перфектните убийци, а мишената им - Сенките.
Да, светът се променил, наистина. От мирен и спокоен живот, Сенките били принудени да се крият от Ловците на Сенки, да бягат като престъпници за неща, за които не са виновни. А хората, те се страхували от какво може да се случи, ако още някой като Натаниел Лоруик се появи. Те ли ще са следващата му жертва? Затова преди да отнемат и техните животи, хората бяха напълно способни да отнемат тези на Сенките. От страх, че ако не го направят - ще загинат. Не ги разбират, не знаят как може да правят това, което правят. Страх ги е, че тези създания ще използват силите си срещу тях и именно затова помагаха на Ловците, подавайки им сигнали за настоящи местоположения на Сенки. И така всичко се обърна срещу Сенките, а те - те бяха принудени да се крият и да бягат от родните места, за да не може Ловците да ги заловят. Защото ако само някой погледнеше към ръката им и види отличителния им белег; само ако някой бе свидетел на силите, които използват - то тогава времето, за което щяха да намерят своя край беше изключително минимално. Ловците бяха подготвени, знаеха за тях, знаеха какво да правят, щом ги намерят и бяха най-големия им кошмар. Защото ако Ловец те намери - то считай се за мъртвец.

сенки

»Сенките са магически същества, притежават сила, която ги отличава от обикновените хора.
Може да си Сянка само и единствено, ако и двамата ти родителя са Сенки, но това не означава, че притежаваш силата на родителите си т.е. силите, които имаш не са наследствени. Всеки представител на тази раса притежава различна сила от тази на другите. В миналото Сенките са били много, но през последните двадесет години бройката им значително намалява заради Ловците и в днешно време са едвам 40 в целия свят. Щом навършат двадесет и пет години Сенките застиват на тази възраст. Тогава не стареят и не могат да бъдат убити, освен ако не им отсечеш главата. Докато навършат тази възраст обаче могат да бъдат наранявани и убивани както обикновени хора.
Макар и Сенките да се раждат със силите си и те да са част от съществото им, силите се проличава някъде към 14 годишна възраст. Всяка Сянка получава отличителен белег - татуировка, при първото използване на силите си. Тази татуировка се появява от само себе си, като знак, че Сянката вече е открила потенциала на силата си. Не може да бъде изтрита или заличена. Тази татуировка е единственото нещо, което различава Сенките от хората по външен вид.
Като изключим способностите им и произхода им, Сенките са като хората, с чувства и емоции, които ги тласкат към правилните или грешните решения.

ловци на сенки

»Силни психически и физически хора, които минават през 5 годишна тренировка, за да се превърнат в перфектните убийци на Сенки. Тази тренировка преминава от изучаването на вида Сенки и уменията му, разглеждане на начините на убиване, уменията да проследиш дори и мравка в джунглата и пр. Както казах, перфектните убийци. Много добри стратези, перфектните войници на правителствата по целия свят. През петгодишната си подготовка им е казвано, че всяка една Сянка трябва да бъде убита, иначе хората и света, който познават и, в който са живели целия си живот няма да е същия и, че случаят с Натаниел Лоруик ще се повтори отново и отново и отново, докато не се съсипе всичко.
На пръв поглед са сурови, безчувствени служители на страната си и може би е така. Не са мекушави, никога не се предават. Верни са на страната си. Честни и откровени, но когато се наложи да играят нечестно - няма спор, че са добри и в това, само и само да заловят лошите.
Те обаче не са имунизирани срещу силите на Сенките. Никой не е. Затова са изключително предпазливи.

силиуми

»Силиумът е дете на човек и Сянка. Силиумите са хора, те нямат сили макар и единият им родител да е Сянка, но още от малки знаят за Сенките. Предназначени са да ги пази и да им помага в бягството, да ги прикрива от Ловците и хората. Разликата между обикновените хора и децата на Сянка и човек е, че докато обикновените хора биха се обадили на Ловците, защото ги е страх от Сенките (макар и да се намират няколко изключения), Силиумите ще им дадат подслон, ако се нуждаят, ще ги накара да разберат, че при тях са в безопасност и ще им помогнат с каквото могат. Тяхната цел още при раждането е да защитават и пазят Сенките. Изключително умни и досетливи хора, способни са на всичко в защитата на Сенките.