::FC:: Stephen Amell

::Име:: Стивън Албуш
::Години, дата на раждане:: 27; 06.11
::Раса:: Човек
::Професия:: Ловец на Сенки



Преди 4-ри години...

Тихи почти не доловими стъпки се долавяха в помещението, което бе изоставен склад. Млад мъж вървеше и се оглеждаше наоколо. Това място бе напълно пусто, а бе и огромно. Предполагаше, че тук има среща с някакъв тип, с които бе говорил по телефона.
- Стивън Албуш? - от някъде се чу глас, но ехото пречеше да се отгатне от коя посока идваше точно.
Младежът се спря и съвсем внимателно се ослуша. Все едно за него нямаше никакво ехо в сградата. Тръгна на дясно и след като зави зад един огромен контейнер пред него се появи силует на възрастен мъж облечен в изискан костюм.
- Аз съм. А вие кой сте? И какво искате от мен? - плътен, равен и най-вече спокоен бе гласът на Стивън.
Възрастният мъж направи крачка към младежа и щом бе достатъчно близо проговори отново.
- Разбрах, че работиш сам и нямаш общо с правителството. Така ли е? - възрастният мъж изгледа въпросително Албуш и очакваше неговата реакция и отговор, защото искаше да види дали слухът е верен или не.
На лицето на Албуш се разля една самодоволна усмивка и той леко се засмя.
- Вижте, ако това е всичко, което искате да знаете. Да, работя сам и онези свине нямат власт над мен вече. - наклони леко главата си. - А сега на въпроса. Какво искате от мен? - личеше си, че младежът не иска да си губи времето в безполезни приказки.
По изражението на възрастния мъж се разбра, че е доволен от отговора на младежа.
- Колко сенки си заловил до сега, синко? - мъжа все още продължаваше да разпитва Стивън, а това караше Албуш да става нетърпелив.
Сега ловецът се чудеше защо ли дойде тук - за работа или разпит? Естествено беше по работа тук, но се оказа, че наемателят му е много любопитен възрастен мъж.
- Вижте, господине, заловил и убил съм достатъчно сенки и поради тази причината, правителството ме искат обратно, но аз не ги искам и минах на самостоятелна работа. Така че казвайте какво искате от мен. - единственото нещо, което ненавиждаше Стивън беше да си губи времето и да чака, а сега това определено бяха и двете неща едновременно. - По телефона казахте, че имате много добра работа точно като за мен и че парите са добри.
Стария господин се засмя сякаш Стивън му бе казал смешка, а той бе напълно сериозен.
- Нещо смешно ли казах? - плътният глас на младежът се разнесе и то силно, но бе все така спокоен.
- Разбира се, че не. Точно какъвто очаквах да бъдеш си. Мъж на място, който определно знае какво прави. - господина отвори куфарчето си, което бе в ръката му от самото начало.
Извади една папка, която изглеждаше дебеличка и я подаде на Албуш. Младежът я взе в ръцете си и я отвори. Вътре имаше няколко различни досиета на сенки. Стивън не се и учуди, все пак това му беше работата - да залавя сенки. Не го интересуваше поради каква причина господина искаше от младежа да разчисти света от тези сенки, но опрделно е както всички до сега - страх го е от тях. Стийв поразгледа всичко и после се обърна към поръчителя.
- Няма да бъде нищо сложно за мен. Половината пари сега, а другата след работата. - младежът знаеше как да прави сделките си и винаги внимаваше.
- Разбира се. - възрастният мъж отвори къфарчето и извади един голям плик и го подаде на младежа.
Албуш го отвори и погледна. Вътре бяха половината пари от сумата, която щеше Стийв да получи след като свърши задачата.
- Заемам се. До следваща ни среща. - обръщайки гръб на господина тръгна Албуш и за секунди се изнесе от сградата и сякаш никога не е бил тук.
Отговорен в работата си. Нямаше равен на него.



Преди около 9 месеца.

Поредния ден прекаран в следене и търсене на дадената му цел. Както всеки ловец на сенки, Стивън отново следеше целта, която трябваше да залови или елиминира незабавно, ако се наложи. Този път беше жена и тя бе доста красива. Колкото и да не желаеше да ѝ стори нещо лошо, тя бе сянка, а той знаеше на какво са способни тези същества и нямаше да се поддаде на никакви манипулации от тяхна страна. Ето че той направи своя ход. Винаги успяваше да направи добро впечатление на сенките, които до сега е заловил или убил, така че те не се и усъмняваха в него и после хоп и вече край с тях.
Така от изневиделица той се появи пред девойката и се направи на загубен в големия град.
- Извинете ме! - подвикна той на жената, а тя на свой ред се обърна. - Не исках да ви безпокоя, но се загубих. Не познавам града и съм от скоро в него. Ако нямате нищо против да ми помогнете. - актьорските му умения винаги са му помагали в това да заблуждава другите и с тяхна помощ е постигнал този си успех като добър ловец.
Красивата девойка бе много отщива към него. Не вярваше, че ще успее да я заговори и даже се бе подготвил на сила да я завлече на някъде и да изпълни задачата си.
- Разбира се, ще ви помогна. - отвърна му тя.
- Ох, слава богу. Всички ме подминаваха и не искаха да говорят с мен. - вътрешно Стив се отегчаваше, че говори така смотано, но това му бе шанса. - Ако нямате против да ми покажете някои от местата в града, по които да мога да се ориентирам лесно след това. - ако всичко станеше по плана му, щеше да е доволен, че още една сянка щеше да изчезне от света и то от неговите ръце.
- Не, нямам против. Ще ви разведа наоколо. - толкова добродушна беше тази жена, а той трябваше да се оттърве от нея.
Започнаха да вървят по улиците на града, а дамата му обясняваше за обектите, които виждаха наоколо. И тогава Стийв се направи, че бил разсеян и невъзпитан.
- О, забравих да се представя. Стивън Албуш. Къде са ми обноските? - ако наистина бе такъв едвали щеше да бъде добър ловец, но това бе една маска, една проста игра от негова страна.
- Бианка Хейл. Приятно ми е, Стивън. - усмихвайки му се се представи жената.
Той разбира се знаеше това много добре. Все пак тя бе целта му на задачата. Още известно време се разкаваха из града и Албуш се правеше на глупак и сякаш и е много благодарен, че прави това. Минавайки покрай една затънтена уличка се отвори възможност най-сетне той да я хване и ако се наложи да я елиминира. Стивън хвана жената за ръката и я издърпа подире си. Влязоха в уличката и то навътре.
- Хей, какво правиш? - совна му се девойката.
- Ще разбереш много скоро. - каза най-сетне като себе си Стийв. - Млъквай и кротувай. Не искам да те наранявам. Ок? - в задачат му пишеше да е жива или мъртва, той предпочиташе тя да е жива, понеже не искаше да я убива той, но ако се наложеше да го направи нямаше да се колебае.
Извади телефона си и набра номера на поръчителя на тази негова мисия. Започна да говори, но определено момичето не искаше да седи мирно в захвата му. Особено като разбра какъв е Стийв.
- Ти си ловец? - каза това Бианка докато се дърпаше и искаше да се освободи от захвата му.
- Да, такъв съм. Ти някакъв малоумник ли очакваше да съм? В грешка си. И стой мирно! - твърдият му тон бе толквоа студен.
- Не ми заповядвай какво да правя. Пусни ме! - викна силно тя и продължаваше да се дърпа, но едва ли някой ще я чуе в тази уличка, която бе толкова затънтена.
- Не ти ли казах да си кротка. - извади едни белезници и тъкмо бе готов да я закопчее и да я удари, за да изпадне в безсъзнание и хоп стана нещо.
Тя го изрита в слабото място, след което се превърна в някаква птица и излетя на някъде. Стийв едва успя да види как тя излетя и падна на земятя прививащ се от болка. До сега никой не му се бе измъквал така подло. И определно щеше да запомни това и да внимава много при следващата им среща.
******************