Името ми е Аделин Максуел. Близките ми ме наричат Ади или най-
простичко Ейд. Наскоро навърших осемнадесет години и често съм описвана
като добра, силна, пламенна, безстрашна и лоялна личност. От около
шест месеца обикалям САЩ сама и съм Сянка. Оприличават ме с Crystal Reed.

Преди осемнадесет години мъж Сянка се влюбил до полуда в красива жена, Сянка, точно като него. Никога не мислел, че ще бъде способен да обикне някого, но ето, че се случило. И не можел да я остави просто така да го подмине. Опитвал се да я спечели в продължение на няколко дни и успял. Жената най-накрая се предала и паднала в обятията му. Времето заедно било едно от най-хубавите неща в живота на жената и всичко било идеално до момента, в който жената му казала, че е бременна с неговото дете. Мъжа се паникьосал, не бил готов да бъде баща. Не можел да си позволи да има още една слабост, но и сърце не му давало да убие жената, която обичал. И затова напуснал. Оставил жената съвсем сама да отглежда малкото момиченце. Жената била съкрушена. Чакала дете от мъж, който изчезнал секундата, в която тя му съобщила новината. Но била решена да не премахва бебето. И когато малкото момиченце я погледнало с изящните си и омайни очи, жената разбрала, че е правилния избор.
Това беше историята, която майка ми винаги ми разказваше, когато я попитах за баща ми или когато искаше да ме накара да се почувствам по-добре, когато нямах настроение или бях разстроена за нещо. Живота ни не беше лесен, нямахме много пари, но майка ми винаги успяваше да изкара достатъчно, за да може да ми купи всичко, от което се нуждаех. Не беше само майка за мен, беше и приятелка, с която можех да споделям всичко и винаги ми помагаше. Но когато навърших петнадесет майка ми се разболя. Болестта я удари изведнъж с всички сили и майка ми за една седмица беше вече на легло. Беше много зле, докторите не ми казваха нищо друго освен "Правим всичко по силите си." и след това излизаха от стаята със склонени глави надолу. Знаех, че беше зле. Знаех, че всеки миг можех да я загубя, затова всеки ден се опитвах да бъда до нея в болницата. Беше ми трудно. Едвам намирах време между трите си работи и посещенията в болницата, почти не се прибирах вкъщи и правех всичко, което мога, за да може да си позволя лечението на майка ми. Но въпреки това, лекарствата сякаш не помагаха и с всеки изминал ден състоянието ѝ се влошаваше. В продължение на три години я гледах как страдаше на онова болнично легло и едвам можеше да се държи адекватно заради всичките лекарства, с които я тъпчеха. Мислех, че нещата няма накъде повече да се влошат, но гледаш. Преди седем месеца нещата станаха по-зле и от преди. За един месец ѝ бяха направили три сериозни операции, но организмът ѝ не можел да издържи на леченията, на които била подложена и след операциите органите ѝ, имунната ѝ система, всичко рухнало. Бях до нея до последния ѝ дъх, държах ръката ѝ за последно преди шест месеца в болницата, където тя почина. Бях съкрушена. Бях объркана. Но се научих да живея с болката, научих се да се справям сама с живота си много преди нейната смърт и успях да се справя и с това. Нещо, по което си приличам с баща ми, казваше майка ми.
Що се отнася за баща ми, не знам кой е. Не знам как изглежда, не знам как се казва, не знам къде е и, честно казано, не искам и да знам.

Дарба: Energy Constructs (Контрол над енергията) - способността да
превръщаш енергия в инструменти, предмети, оръжия и други предмети,
които въображението ти може да си представи.