Какво, по дяволите...?

Аделин.

Кой си ти? Защо приличаш на нея? Отговори ми!

Аделин. Аделин! Стой, почакай. Това съм аз, Аделин. Това съм аз.

Майка ми е мъртва! Как смееш да се подиграваш с нея по този начин?

Кажи ми веднага кой си!

Аделин, аз съм, миличка! Моля те, повярвай ми. Аз съм, Лин. Аз съм.

Мамо?

Аз съм, Аделин. Аз съм, дъще моя. Знам, че в момента ти е трудно, но моля те, изслушай ме. Дай ми шанс да ти обясня всичко.

Но ти беше мъртва. Аз не разбирам, беше мъртва.

Аз държах ръката ти, ти издъхна за последно. Ти умря!

Така беше. Умрях. Но ме съживиха след това, Аделин.

Знам, че имаш много въпроси. Да, не бях до теб, знам, че сгреших, но беше за твое добро. За ваше добро, мила. Моля те, разбери това.

Аделин, чуй ме, моля те. Умрях, но той дойде и ме съживи. А ти, ти вече се беше примирила със смъртта ми. Щеше да се справиш с това, защото си силно момиче. Знаех го, не съм спирала да вярвам в това.

Затова аз отидох с него, за да мога да ви спася от идващото. Трябва да разбереш, че не съм го направила защото съм искала. Налагаше ми се, за да може да осигуря по-хубаво бъдеще на теб, на Сам и Бианка. Моля те, Аделин, разбери.

Ти... ти си била жива? През цялото това време? Не... не, не може. Не не е истина. Не, не, не може. Не...

Как можеш да кажеш, че съм се примирила със смъртта на собствената ми майка? Как смееш! В продължение на месеци бях развалина! Сам и Бианка се опитваха да ми помогнат, но не можеха. Бях съсипана тогава и все още ме боли! С какво право идваш и ми казваш това сега? Защо? Защо не ми каза веднага?! Защо ми причини това? Защо го причини на Бианка и Сам? Какво си мислеше? Че ще се върнеш, ще кажеш, че всичко е било за наше добро и всичко ще се върне обратно към нормалното ли? Какво, по дяволите, си мислеше?!

Толкова много съжалявам, Аделин. Толкова много.

Не исках да страдате, никога не съм искала. Но, кълна се, направих го за ваше добро. Ние имаме план, Аделин. Имаме план как да направим живота ви по-добър, трябва да ми се довериш! Обичам те, дъще. Моля те, разбери ме. Не исках да те оставям, но се налагаше.

Остави ме, пусни ме!

Не искам да чувам, не искам да слушам извинения! Ти ни изостави! Можеше да се върнеш, можеше да се прибереш у дома, мамо! Можеше да ми кажеш, че си жива! Можеше да се обадиш, можеше, но не го направи! Не го! Аз останах без майка, Сам и Бианка без леля. Как смееш?

Не, не се доближавай!

Моля те, Аделин. Успокой се. Аз съжалявам за всичко, ужасно много съжалявам. Не съм искала да ви боли. Никога не съм искала.

Но ни боли, ужасно много! Та ти умря, за бога! Как може да причиниш подобно нещо на мен, на тях? Съсипах се, когато умря. А ти какво? Била си жива през цялото време! Боли ме, че ме излъга. Боли ме, че през цялото това време си била жива, но не дойде да ми кажеш. Не дойде да кажеш на собственото си дете, че майка му е жива. Бях през цялото време до теб... в болницата. И ти издъхна в ръцете ми. Ти умря!

Трябваше да ви оставя, Аделин! Направих го за вас самите!

Моля те, просто спри! Спри да се оправдаваш! Не искам да чувам извиненията, не искам! До сега някой да е съживявал Сянка, изобщо не съм чувала, че подобно нещо може да се случи. Лъгала си ме през цялото време! Изобщо била ли си болна?

Естествено, че бях! Не бих си помислила да инсценирам всичко това, Аделин. Обичам те повече от всичко! Не бих ти причинила подобно нещо нарочно, не бих!

Тогава защо?

Аледин, аз– Иска ми се да мога да ти кажа, мила, но не мога. Не мога сега. Моля те, повярвай ми. Искам да ти кажа всичко, но не мога.

Знаеш ли? Не ме интересува. Запази си извиненията за никога. Не искам да те виждам, не искам да чувам извиненията, които ще скалъпиш за няколко минути. Просто ме остави на мира. От години съм без майка, ще оцелея още няколко.

Моля те, Аделин. Разбери, че го направих за твое добро. Правя всичко за теб, дъще.

Ако правеше нещо за мое добро, то щеше да е да ми кажеш, че си жива! А не да ме оставиш да си мисля, че никога повече няма да те прегърна или да чуя гласа ти!