|Джон Паръкр|36|serial killer|ловец на сенки
Matt Bomer Характер:
"Life isn't about finding yourself. Life is about creating yourself."
-George Bernard Shaw
Джон Паркър. От всичко по малко. Малко крадец, малко наркоман, малко пияница, малко пушач, малко женкар, малко повече убиец и много по- побъркан.
На човек като него определено не може да се има никакво доверие. По принцип всички смятат, че очите на хората никога не лъжат, но неговите определено го правят изключително добре. С една дума може така да ти завърти ума, че изобщо да не разбереш какво се случва с теб. Просто очите му винаги лъжат, дори когато казва някаква истина, най- вероятно го прави за заблуда на противника.
Той е един вид сериен убиец, ако може така да се каже. Това го прави още по- голямо копеле. Убийствата винаги са му доставяли удоволствие, а пък и знае, че така разчиства света за по- добри хора или по- лоши.
Любовта за него е непознато чувство, което смята, че никога не иска да познае, а и не му трябва. Всяка жена за него е просто даденост... една вещ, която трябва да се използва и след това да се замени с нова.
Обожава да кара бързи коли. Просто човек на удоволствието. Нещото което не понася е някой да му говори докато кара. Той се наслаждава на шофирането, а този който бърбори само му пречи. Но... той по принцип не обича да говори много. Предпочита да си седи сам, да си се излежава и да мисли за някакви глупости, отколкото да разговаря.
"More than sexy, more than beautiful..."
Външният вид на господин Паркър е повече от опасен. Невероятно чаровен и харизматичен.
Очите му са взели синият цвят на небето, невероятни... въпреки че той смята, че са прости нормално сини очи. От малък всички му повтарят едно „Ау... какви сини очи имаш.“
Тялото му е почти толкова привлекателно колкото лицето му. Мускулест и строен мъж, който се грижи никога да не изгубва форма.
Мазната му усмивка доста често се появява, дори да няма никаква причина. Рядко се появява онази изкрина усмивка, която значи "I'm so happy".
Но въпреки това Паркър си остава привлекателен, каквото и да прави.
“I prepare for the noble war. I’m calm; I know the secret. I know what’s coming, and I know no one can stop me, including myself. I kill people I like. Some of them beg for their life. I don’t feel sad. I don’t feel anything. "
Джон Паркър... Момче израснало в дом за сираци, борейки се всеки ден за филия хляб и за живота си. С годините прекарани в приюта, Паркър става едно от най- войнствените деца. Всички били длъжни да му се подчиняват, за да не изгубят живота си. Дори по- големите момчета се страхували от него. Телосложението му и мисленето му показвали, че е много по- опасен, от колкото предполагат. Винаги е бил с няколко години по- напред от децата на неговата възраст. Въпреки, че е бил доста лошо дете, не само това му е помагало да си проправи път към бъдещето. Логиката му е била доста добра и е успявал да изобретява много неща, с който да измъчва жертвите си. Още тогава всички предполагат, че има нужда от лечение, но той знае, че няма и всички това е просто защото той е по- различен и има дарба, която другите около него нямат. Точно и затова е бил оставен в приют...
Още на 14 годишна възраст мафитските кланове го откриват и го взимат със себе си. Обучават го и го подлагат на множество изпитания. Вече на 17 години той е един от най- доверените им хора, пълен с тайни и неразгадани мистерии. Винаги оставя малък шанс на жертвата си да избяга и предпочита преди това да се позабавлява с нея и да я поизмъчва, отколкото просто да я убие... смята, че това го правят хора, който не са никакви професионалисти.
На 18 обявен за женкар в костюм, а на 20 разбира, че има дъщеря, но това малко го вълнува и решава да остави детето на майка си, поне за сега. Въпреки работата му, той винаги се е занимавал и с нещо друго и по- скоро някой да го помисли за бизнесмен, отколкото за сериен убиец.
След още дългогодишна служба в клана мафията, господин Паркър напълно губи чувството си за вина или за каквото и да е друго и заема мястото на шефа си. Вече на 36, устроил се в града, с добре платена работа, която плюс това му доставя и удоволствие. И с работа за под прикритие, за която е учил, а именно психиатър... Да хората са прави, че има два типа психиатри. Eдните побъркали се след дълго годишната си работа, а другите избрали работата, за да прикриват лудостта си.
Джон Паркър продължава да бъде същият умен, безчувствен женкар, който просто живее за удоволствието.
Допълнително:
- пуши непрекъснато
- обича да чете, когато е сам
- изобретява разни неща, с които измъчва жертвите си или просто от скука