Дилейн Адамс.

Заглавие: Дилейн Адамс. Вто Сеп 17, 2013 8:36 am

Name: Дилейн 'Лейн' Адамс.
Age: 20.
Race: Ordinary boring human being.
FC: Jane Levy

Дилейн Адамс. Tumblr_m99q66HwXi1qevvmjo1_250

Дилейн Адамс. 171c505b7c7df4f919e662e467d8a4f4

Малко червенокосо момиченце притича през тесния коридор на местния приют за деца лишени от родителска грижа. Бе в този дом от вече две години, но не губеше надежда, че някое семейство ще я хареса и ще я вземе под опеката си. Навярно никога нямаше да изтрие от съзнанието си картината на смачканата предница на семейната им кола. Ясно си спомняше, а и все още чуваше, писъка на майка й и последния поглед, който жената бе отправила към нея, преди да се ударят челно в преминаващия на червено камион. Като по чудо тя се бе отървала, но родителите й бяха намерили смъртта си там. Независимо от факта, че винаги щеше да пази в съзнанието си красивия спомен за краткия си живот с тях, сега открито се надяваше някоя добра двойка да избере нея. Знаеше, че повечето идват тук с желанието да вземат новородено, никой не искаше подрастващи деца, а какво говорим за вече 10 годишни, но това не пречеше на Лейни всеки път да лепва най-сладката си усмивка и с надежда да гледа очите на посещаващите ги възрастни.
И този ден беше такъв. И този ден Дилейн се надяваше някой да избере нея, и ако това станеше, тя щеше да обещае да бъде най-прекрасното и послушно дете на света.

~~~

Годините си отминаваха, а Адамс продължаваше да наблюдава олющените стени на приюта. Скърцането на старите руски легла, вече беше като мелодия за нея, а детските викове по коридора и посред нощ, бяха нещо нормално, без което най-вероятно нямаше да може да заспи когато някой ден напусне дома.
Шестнадесет годишното момиче бе същинска красавица! Всеки се заглеждаше по красивите й сини очи, а естествено червената й коса бе истинска мечта дори за онези модели на Виктория Сикретс, чийто плакати висяха по стените на повечето момчешки стаи в дома. И независимо от всички разочарования, с които Дилейн се бореше по пътя, никога не загубваше онази вродена доброта, а сърцето й бе все така създадено за любов, а не омраза. Всеки Божи ден, имаше някой който я събаряше на земята, който я тъпчеше и обиждаше, за дето бе красива, но тя отвръщаше със същата онази перлена усмивка и не доставяше на никого удоволствието да пророни дори една сълза. Нямаше значение, че живее в дом за сираци, нито че през годините нито едно семейство не я пожела, това което имаше значение беше че е жива. Че онази нощ Бог беше решил, че тя трябва да живее и независимо колко трудно бе да изкара до края на деня, тя пак благодареше от сърце, че все още диша.

~~~

- И отличничката на випуск 2012 година е Дилейн Адамс. Аплодисменти! - директорът на местната гимназия, господин Винсънт, си бе лепнал една широка усмивка. Големият му желиран корем се поклащаше докато се смееше и пляскаше с ръце, сякаш Дилейн бе собствената му дъщеря и той бе така горд, че тя е станала отличничка на випуска.
Като саможиво дете, Дилейн прекарваше много време в библиотеката, не обичаше тълпите от хора нито типично тинейджърските неща - изпитваше безкрайна любов към книгите и изкуството, което беше далеч от заниманията на връстниците й. И макар затворена и необщителна, някак си Адамс бе успяла да се превърне във всеобща любимка, с лекота беше стана президент на класа и без никакви усилия заслужи приза "отличник на випуска". Не й се хареса начина, по който трябваше да застане пред всички тези погледи, но имаше реч която трябваше да държи преди да закрият дипломирането. После предстоеше и бал на випуска, което никак не се харесваше на чаровната червенокоска.
- Благодаря ви, директор Винсънт - рече Дилейн щом стъпи на подиума. Пое си дълбоко въздух и погледна към голямата част отегчени погледи, които очакваха всички това да свърши. - Бях си приготвила голяма реч, но знам че никой от вас не иска да седи тук и минута повече, за това ще пожелая на всички ви светло бъдеще и постигане на всички мечти. Успех! - каза единствено Адамс и побърза да слезе от подиума, съпроводена от ръкопляскане.

Към днешна дата Дилейн бе една объркана двадесет годишна госпожица, сблъскала се с живота на възрастните твърде неподготвена за него. И макар всеки ден да опитва от несгодите на живота, червенокосата никога не падаше духом и не забравяше, че усмивката е най-хубавия грим на жената.

Заглавие: Re: Дилейн Адамс. Вто Сеп 17, 2013 8:44 am

Много хубав герой!
Одобрена си. Добре дошла във форума и приятно прекарване! Дилейн Адамс. 3157118945