Rachel Hathaway|23 /12.05| Shadow|Enhanced Assassination|Emily VanCamp

three years ago; Los Ageles, California
-Не знам защо го правя.Не знам как.Просто знам,че го правя откакто станах на четиринадесет.Убих за първи път.И мога да го правя по-добре от всеки друг.-Висока жена ходеше напред-назад из  помещението .-Трябва да отмъстя.-Тя се спря и се вгледа в мъжа,който стоеше едва на няколко метра от нея.
-Рейчъл, отмъщението не трябва да те подтиква да убиваш.Не е нужно да пращаш някога в отвъдното,за да намериш покой.-Той й отвърна, като в гласа му се усети нотка на безпокойство.
Той се приближи към нея, а на лицето му се появи усмивка.Ръцете му се обвиха около кръста й и той я прегърна.Рейчъл се отдръпна назад внимателно, опитвайки се да не го обиди.
-Някой уби семейството ми, Скот, но не бяха ловци.-Тя спря за миг и хвана ръката му, като преплете пръстите си с неговите.- Бяха други сенки.
Тя го прегърна силно, а в погледа й криеше нещо, криеше нещо коварно.
-Трябва да продължиш, трябва да продължим заедно.-Скот прошепна в ухото й, но думите му останаха нечути.

a few months later
-Съжалявам,че повдигам темата, но ти наистина остави отмъщението?-Скот седеше в леглото , с обичайната си чаровна усмивка.
Той прекара ръка през  черната си коса,разрошвайки я.Той беше красив, умен и добър.Какво още можеше да иска Рейчъл?Беше перфектен и беше сянка точно като нея.Естествено силата  му не беше като нейната, която си беше бомба със закъснител, но това бяха излишни подробности.
Рейчъл върза къдравата си руса коса на отпуснат кок.На лицето й се появи демонична  усмивка,която се превърна в учудена гримаса,когато се обърна към любимия си.
-Учудвам се, че повдигаш тази тема, Скот.Естествено,че  оставих това.Има много по-важни неща.-Тя го дари с малка усмивка и седна до него на леглото.
-Радвам се, Рейч, наистина.-Подаде той, като хвана ръката й.-Това значи много за мен.-Очите му се спуснаха по тялото й, като в следствие на това му действие Рейчъл едва забележимо обърна очи.-Мисля,че е редно да ти кажа нещо.
-Какво има?Нещо сериозно ли е?-Красивите кафяви очи на русокосата срещнаха пъстрите на чернокосия.
-Съжалявам,че ти казвам чак сега, но така беше най-добре и за двама ни.-Запозна той притеснено.-Знам кой уби семейството ти.-Той сведе поглед надолу.-Беше баща ми.
Мълчание.
-Знаеш как понякога  не можем да контролираме силите си.Станало е точно така.Било е грешка, Рейчъл.Нищо повече…
Оправдания,оправдания,оправдания.Рейчъл не чуваше абсолютно нищо.Бяха само гласовете в главата й.Неказаната истина.Нещото, което тя подозираше беше истина.
-Запознанството ни не беше толкова случайно,нали?Запозна се с мен,защото изпитваше вина.Искаше да се запознаеш с момичето, чийто родители  са били убити от баща ти, нали така?-Констатира тя, като лицето й не изразяваше никаква емоция.
-Да,Рейч, но не подозирах,че ще се влюбя в теб.
Скот я прегърна силно, тя не отвърна на прегръдката,но това не продължи много.Тя също го прегърна, като облегна главата си на рамото му.
-Прощавам ти.-Прошепна тя.
Целуна го веднъж, втори път имаше и трети.Но след това уви вратовръзката,която беше достигнала с ръката си, около врата му и я стегна силно.Тя изпитваше само омраза в този момент.Точно преди да дойде края му той я захвърли към стената.Дарбата му беше свръх сила, тази факт не беше на страната на Рейчъл.
-Толкава си заслепена от отмъщението,че не можеш да видиш какво ти предлагам.-Извика той и хвърли вратовръзката настрани.
Рейчъл се надигна от пода.Беше повече сигурна,че при удара си е счупила нещо, но не усещаше болка.Поне все още.Скот се приближи бавно към нея.
-Рамото ти се е извадило,позволи ми да го наместя.-Той се приближи достатъчно и със бързо движение, което беше последвано от вика на Рейчъл, намести рамото й. –Нека спрем.
Той посегна да хване ръката й, но тя я отдръпна.
Но колко години си?-Попита тя, правейки крачки назад от него.
-Двадесет и четири.-Отвърна той.
-Ти си безсмъртен,нали така?-Рейчъл започна да се смее.-Излъга ме.Вече трябваше да си мъртъв.Вече  щях да съм те удушила, ако беше на двадесет и четири.-Тя се усмихна чаровно, но скоро усмивката й помръкна.-Ти си ги убил.Ти уби семейството ми.
В следващия миг тя се спусна към него, за да се изправи в неравностойна схватка.Тя нямаше как да го убие.И дарбата й нямаше да я спаси в случай.
Половин час по-късно тя лежеше на земята, а до нея седеше Скот.Чувството,че се е провалила и носеше повече болка отколкото всичките изпочупени кости в тялото й.
-Искам да знаеш,че наистина те обичам, Рейчъл.-Каза той като се надвеси над нея.
Тя не можеше да повдигне ръката си ,за да го удари, колкото и да й се искаше.Лицето му беше последното нещо,което видя.
Събуди се няколко часа по-късно,напълно здрава и с чисти дрехи.Но него го нямаше.

Оттогава тя следва следите му навсякъде по света, водена единствено от жаждата за отмъщение.Наскоро следите му я отведоха до градчето Харбър Хилс, което изглежда имаше какво да предложи.

п.с-Може ли да ми смените името на  Rachel Hathaway. ?