×Dianna Agron;; shadow;; air manipulation;; 19 years old;; 
Тъмнина. Студенина. Мрак и тишина.
Напоследък в съзнанието на Шарлот Хатауей се въртяха само тези няколко думи. Момичето вървеше насам-натам с бледа кожа и тъмни сенки под очите. Може би не бе спала няколко дни, беше само на енергийни напитки, не ядеше въпреки хилядите подтиквания от страна на Джейсън. Попиташе ли я, или не бе гладна и ако хапне нещо, щяло да и' се догади, или скоро била яла. А това естествено беше лъжа. И въпреки че не обичаше да го лъже, тя просто нямаше друг избор. Беше и' дошло до гуша и тя сякаш бе пропаднала в бездънна яма, от която не можеше и не можеше да излезе.
Надигна се уморено от дивана, който така добре и' служеше в последните пет-шест часа и се затътри към стаята си, за да си намери някакви по-свестни дрехи от тези, с които бе в момента. Отвори с нежелание гардероба си и извади от там първото нещо, попаднало и' пред очите - дънки и блуза с три-четвърт ръкав. Нахлузи ги неохотно и без да се огледа дори, затръшва вратите след себе си и тръгна да се разхожда из града.
Не знаеше къде да отиде, а то все едно, че и' пукаше къде точно ще я завлекат краката и'. Не искаше да мисли за нищо, дори вече не намираше смисъл да живее, сякаш кошмарът от преди две години сега отново се повтаряше. Ямата като че ли ставаше все по-дълбока и по-дълбока иШарлот не намираше сили и смелост да се изправи на крака и да излезе на белия свят.
Умислено в тъжни мисли, момичето не осъзна кога се бе отклонила към гората. Огледа се наоколо и щом вдигна рамене, тя, безрасъдната, се усмихна някак вяло и навлезе в дебрите и'. Не смяташе, че ще открие някой там - според нейните източници, никой, абсолютно никой, не припарваше до гората по това време на деня - а именно - свечеряване. Но на Шарлот точно сега не и' пукаше, дори и да се натъкнеше на някой звяр. Всъщност, още по-добре да го срещнеше - така щеше да се отърве от ненужния си живот.
"Ненужен ли, Чарли? Винаги усмихнатата Шарлот нарича живота си ненужен! Що за лудост е това?! Някой май е изпаднал в депресия!"
Обади се тихо някакво гласче в главата на момичето и то се озърна няколко пъти, преди да разбере откъде идва. Поклати отвеяно глава и продължи да опрескача паднали клонки, навлизайки все по-навътре в гората. Внезапно обаче се натъкна на нещо. Или беше някой? В първият момент тя не успя да разбере, нужни и' бяха няколко мига, докато осъзнае, че пред нея стои високо, красиво, тъмнокосо момиче с проницателни кафяви очи. Отначало Шарлот стоеше пред нея и само мигаше, докато осъзнае, че пред нея стои не някаква картонена реклама от някой магазин, а живо същество. Когато го направи обаче, разклати леко глава и се насили да се усмихне. И въпреки това погледът и съзнанието на блондинката блуждаеха някъде из пространството около двете момичета и определено не бяха там, където беше тялото и'. Беше се замислила за времето, в което бе щастлива. Времето, което и' се виждаше така далечно и така чуждо. Сякаш не беше тя тогава, а някакво нейно подобие, радващо се на всяка минута от краткия си живот. Толкова и’ бе хубаво, а сега сякаш всичко... умря. Да, умря е най-точната дума. Целият и’ живот, чувства и приятелите... изчезна. Сега тази Шарлот бе нова и непозната. Тъжна и замислена. Сякаш предишната мила Шарлот бе отдавна умряла.
Момичето гледаше през брюнетката, но не я виждаше. Сякаш бе безплътна, прозрачна. А думите, които изрече, бяха толкова глухи, сякаш двете се намираха на далечно разстояние. Чарли едва успя да ги чуе и доколкото успя, се върна на земята при непознатото и уж загрижено момиче. Загрижено? Не. Едва ли. Шарлот добре бе разбрала, че хората са безчувствени егоисти, които знаят само да създават интриги.
- Съжаляваш? - като в транс промълви момичето и от устните и' се изтръгна тих, безрадостен смх. -
Не мисля така. - допълни, като след това затвори очите си и студен, ураганен вятър се появи и произведе страшн, скърцащ звук, двойно усилен от дърветата и шубраците им.
- Вече никой не съжалява за нищо.
Съб Апр 26, 2014 7:21 am by 
Заглавие: ;;charlotte monique-hathaway;; 
