Колко хубаво ми почва деня. Първия познат човек, който виждам от както се прибрах да се окаже точно Бианка Хейл.

Обичам когато радвам хората!

Лиам Госфрийд, от кога не сме се виждали?

Наистина ме зарадва и то много!

Като се замисля може би има четири-пет години. От толкова лутане не мога да преценя точно колко време е минало.

Само това да се чува!

Уау. Доста време. Хубавото е, че не си се променил изобщо.

Е, то за къде да бързам, че да се променям.

Но ти си пораснала, Бианка.

Очакваше се да порасна. Иначе щях да съм някакво чудо на природата.

Е, но щеше да си най-хубавото чудо на природата.

Леле, колко ми липсваше хубавата компания на някой като теб през последните години.

Кажи някоя новина за теб. Намери ли си някой здравеняк, който да кара сърцето ти да бие лудо.

О, наистина ли мислиш така?

Трябваше да се обадиш и да ми кажеш. Веднага щях да те даря с хубавата ми компания.

Здравеняци колкото искаш, но още не съм намерила този с главно З. А и не съм го търсила, да ти кажа честно.

Ами - да.

Знаеш ме. Не се сещам понякога, че решението на даден проблем е толкова лесно.

За кога чакаш? Момиче като теб не би трябвало да стои свободно.

Мда, може би аз трябваше да потърся теб. Ако само ми беше оставил телефон или нещо, с което мога да се свържа с теб..

Момиче като мен обича да си живее живота както тя си иска без някой да ѝ държи сметка.

Телефонните номера често ги сменям и явно заради това не съм ти дал номер, на който да можеш да ме потърсиш. А за адрес да не говорим.

Всъщност си права. Някой на ти пили на главата за разни неща не е много приятно.

Поне можеше да кажеш къде отиваш, по този начин може би щях да те намеря и да бъдеш събран с хубавата ми компания.

Именно. Колко добре се разбираме!

Тогава не знаех къде ще отивам. Избирам града по случайност часове преди да потегля, за да не се разколебая.

Но...сега вече се прибрах и се надявам да срещам хубавата ти компания по-често.

Реших да поостана тук, така че със сигурност ще се ще срещаш хубавата ми компания по-често.

Ами ти? Какво прави за всичките тези пет години?

Опитвах се да се задържа на едно място за повече време, може би.

Но както знаеш, неприятностите ме следват навсякъде. А и заради това почнах да се местя от град в град. Само не мога да разбера защо все попадам в ситуации, с които си навличам на главата сто неща. Навярно късмета ми е такъв, заради миналото ми.

Навярно е така. Но не се безпокой, аз ще те пазя от неприятности.

Брей, бодигард ли си намерих?

Ами зависи заплащането. Пет/шест твои усмивки на ден мисля, че са достатъчки.

Ако искаш и по цял ден мога да ти се усмихвам. Все пак на такъв бодигард, как да не се усмихваш.

Имаме сделка, шефе!

Супер!

Градът май се е разраснал, от както последно бях тук.

Напоследък, откакто аз съм тук, населението драстично се увеличи.

Явно местенцето привлича много погледи към себе си.

Да, така е. Градчето е много приятно и красиво. Но има нещо... мистериозно и потайно в него. Може би то привлича хората.

Да, забелязал съм това нещо. Уж си е най-обикновено градче, но има нещо.

От както се помня имам чувството, че тук има нещо, което не мога да разбера.