-Защо го направи? - гласът на мъжа беше строг, сякаш едва сдържаше гнева в себе си. -Какво съм направила? - гласът на момичето беше спокоен, сякаш тя изобщо не се интересуваше от случващото се.
Беше слънчево.Неочаквано за месец ноември.Беше достатъчно топло, за да не измръзнеш и достатъчно студено, за да не ти стане прекалено горещо.И макар вятърът да щипеше бузите, беше някак приятен. Фейт тъкмо се прибираше от поредния ден за пазар с най-добрата си приятелка, когато точно до тях спря огромен черен микробус.Отвътре излязоха двама доста силни мъже, които приклещиха госпожица Хънтър в хватките си и я повлякоха към микробуса.И двете момичета започнаха да пищят, но наоколо нямаше никой.Беше пусто, прекалено пусто.Приятелката на русокосата тръгна към единия от мъжете, като започна да го удря, но резултат от това нямаше.След секунда вратата на микробуса се затвори и след това потегли с бясна скорост по пътя. Фейт Хънтър беше отвлечена. ...Или не точно. Мъжете пуснаха русокоската и заедно всички се засмяха.Фейт подаде огромна пачка пари на мъжете и ги похвали за добре свършената работа.Беше го планирала.Чакаше го с нетърпение. Беше планирала собственото си "отвличане", което никой не знаеше, че е нагласено.Бе планирано прекрасно.Щяха да я "отвлекат", след това да я закарат в някой скъп и доста отдалечен хотел, където тя щеше да прекара една седмица.След което родителите ѝ, със сигурност, щяха да платят огромната сума, която отново беше идея на Фейт, тя щеше да се прибере вкъщи, заедно с парите.Все още не знаеше дали след няколко години щеше да си признае за това или щеше да замълчи за всичко, мислейки си че никой никога няма да разбере.Но сега беше твърде рано, първо трябваше да отиде в хотела. Сградата беше наистина голяма и доста далеч от родното ѝ градче, в което сигурно вече се разпространяваше новината, че Фейт Хънтър е била отвлечена.Не се интересуваше много от ужаса, който беше нанесла на една от най-добрите си приятелки.Всъщност, имаше чувството, че това момиче се наричаше нейна най-добра приятелка само заради парите, с които разполагаше семейство Хънтър. Както и да е.Това не беше никак важно. Момичето вече си беше резервирало стая, затова бързо се запъти към рецепцията, взе ключа за стаята и влезе в асансьора.Не знаеше как ще издържи цяла една седмица тук, без да излезне нито един път...Но това бе цената на нейното забавление. Стаята ѝ беше огромна, плати доста голяма сума, за да може да живее тук за една седмица.Свали всички гривни, които беше сложила на ръката си, докато не остана една единствена.Онази от баща ѝ.Изведнъж Фейт почувства странно чувство в себе си.Вина, може би.Но не.Тя не се почувства виновна.Дори се опита да спре да мисли за цялото ѝ семейство, което сега сигурно седеше във всекидневната на огромната къща и се притесняваше за госпожицата.Не.Тя трябваше да спре да мисли за тях.Не беше дала толкова много пари, за да се предаде толкова бързо, толкова скоро.Тя беше по-силна от чувствата.Много по-силна от тях.За да докаже твърденията си, тя свали гривната и я постави на нощното шкафче до огромното легло, което беше само за Фейт. Първият ден мина сравнително спокойно.Все още не беше обявена сумата пари за връщането на момичето. На Фейт наистина ѝ беше скучно. Дори вече мислеше да се прибира, а бе едва втори ден. Началото на третия беше отново така скучен и спокоен.Някой почука на вратата.Госпожица Хънтър скокна от леглото, най-накрая рум сервизът реши да мине и през нейната стая.Но тя ходеше прекалено бавно, сякаш искаше да им го върне за всичкото чакане.Изведнъж се чу отвратително силен шум, който разтресе стаята.Момичето с бързи стъпки отлетя към вратата.Всъщност, там вече нямаше врата.Или по-скоро бе наистина разбита и повалена на земята.Срещу Фейт стояха няколко полицая с пистолети в ръцете и се затичаха към нея. ..... След като провериха всички стаи, я отведоха от хотела.Натикаха я в една полицейска кола и потеглиха към градчето, в което сигурно семейството ѝ я чакаше.Да, със сигурност я чакаха. Може би я разпитваха около три дена, докато накрая момичето не реши да си признае за всичко.И въпреки че на всички им бе ясно, че тя бе инсценирала отвличането си, трябваше тя самата да го потвърди.Бяха открили хотела, в който се намираше, по проследяващото устройство в гривната на Фейт.Да, онази гривна, която беше от баща ѝ.А той бе прекалено грижовен за собствената си дъщеря, за да постави устройството в красивото бижу, което ѝ подари.
-Защо инсценира отвличането си? - мъжът вече бе прекалено ядосан, за да се опитва да се сдържи. -Не знам - от устата на Фейт излезе ироничен смях, който подразни мъжа още повече.
amélie;; Администратор
Брой мнения : 2776 Join date : 03.07.2013 Age : 26 Местожителство : Harbor Hills.
Заглавие: Re: faith. Нед Окт 20, 2013 7:30 pm
Хубав герой! Одобрена си. Добре дошла и приятно прекарване във форума!
Съб Апр 26, 2014 7:21 am by 
Заглавие: faith. 
