.silver;
Неактивни
Брой мнения : 9
Join date : 20.10.2013
 |  Заглавие: alona silver;  Чет Окт 24, 2013 8:13 pm | |
| Наивна, невинна, обречена.
Тя не познаваше анимационните герои, с които другите израстваха и към които се привързваха. Тя нямаше плюшени играчки, които да внасят уют и сигурност след поредният кошмар. Тя дори нямаше играчки като цяло,освен старата порцеланова кукла с пукнатина от окото до брадичката и разчорлена черна коса. Не я харесваше, сънуваше кошмари с нейно участие, тя я плашеше, но бе по-добре от нищо. Може би не можеше да брои до десет и не знаеше всичките щати в Америка или столиците в Европа, но познаваше съдържанието на Библията и то не на детската, а на онази тежка тухла, подвързана с черна кожа, върху която името бе изографисано със златиста боя. Същата книга, превърнала се в мантра и която щеше да се превърне в повод за много объркани погледи, за много шеги, слухове, шепоти.
Мама казваше, че не трябва да обръща внимание на тези думи. Хората бяха порочни същества, лъжливи, корумпирани, грешни. Казваше също, че тя е предразположена към това държание. Семейство Силвър не бе просто педантично по отношение запазването на сенките, но бе крайно посветено на целта. Човек би решил, че след трийсет години, посветени на прикриването на сенки, бе нормално нещо да се е объркало при възпитанието, при маниерите, при разбиранията, но дори за един нормален човек би било нечовешко да караш тригодишната си дъщеря да следва стриктно молитвения график, да забраняваш да излиза и да си играе с другите деца, да я натоварваш със задълженията на пазител от твърде крехка ранна възраст. На този етап от своето развитие Алона се интересуваше преди всичко от картинки по страниците на някоя картинка, от порцелановата кукла, от кексовете, които се печаха в кухнята, от билките, които се подреждаха и стриваха с непонятна за нея цел, от платовете, които вечерно време се превръщаха в чудни рокли. Не се интересуваше от суровостта на света и то защото досегът до него от ранна възраст за нея бе сведен до минимум.
Не познаваше баща си. Хората говореха лошо за него. Сенките говореха пък с добро, разказвайки как е бил един от малкото човеци, защитаващ другия вид, готов на убийство за тях. По същата причина намерил смъртта си.
Както всяка вечер, Алона стоеше в средата на хола, седнала върху килима и взираща се в сините очи на порцелановата кукла. В кухнята часовникът на кухнята тихо тиктакаше, а в стаята миришеше на лимонови кори и мащерката, която госпожа Силвър стриваше върху масата. Дървената врата поддаде и изскърца при нервното тропане от другата страна. Алона вдигна поглед в тази посока. Всичко започваше отначало, знаеше го. Нова сянка, нов гост, нови молитви, нови лишения и нови вечери, прекарани в килера. Отново трябваше да предостави стаята си на неочаквания гост. Мразеше ги. Не искаше да е на тяхна страна, но не можеше да го каже пред мама.  Наранена.
Единственото място, на което можеше да отиде бе старата къща. Мястото, където бе израстнала. Затвори врата след себе си със замах и се свлече на пода. Прашният и мръсен под. Мръсен каквато се чувстваше тя. Омърсена и порочна. Тежката ръка на реалността се бе стоварила върху крехкото й тяло толкова бързо, че не можеше да осъзнае случващото се. Затвори очи и в съзнанието й изплуваха всички онези картини, които я караха да се чувства още по-зле. Онова докосване, което единствено наблюдаваше, но въпреки това успяваше да я докосне по по-особен начин, да я накара да желае повече. Онзи поглед, предназначен за друга, гневът от всички неизказани думи... Сви се още повече, докато сълзите отново загрозяваха лицето й. Най-ужасното бе, че тези картини щяха да изчезнат след време, но желанието не, нито болката.. Неправилно е, грешно е. Въпреки всичко нещо вътре в нея копнееше за подобни горещи устни върху кожата й, за повече ласки, за повече от всичко, превъртяло се в представите й. Мразеше самата себе си, заради тези плътски желания. За секунди невинността й бе разрушена и то от близък. Тя му вярваше. Вярваше в думите му, приемаше го за брат, а той я предаде. Проклинаше го. Надяваше да е мъртъв. Яростни викове се изтръгнаха от бледите й устни. Не й оставаше друго освен да крещи. Позволи на всичко потискано преди да излезе наяве. Заудря с ръце по дървения под, докато не я заболяха. Изправи се. В пристъп на ярост разхвърля всички книги, потроши всички вази и чинии. Прахът се вдигна и я задави на няколко пъти, но не се спираше. Вървеше боса по стъклата. Болката от множеството порязвания я караше да се почувства по-добре и все едно изкупва греховете си и укроти дивия й гняв. Накрая се опря на вратата на кухнята и отново се свлече на земята.  Любов?
Тя е почти толкова рядка, колкото шанса да хванеш автобуса, когато закъсняваш или да спечелиш лотарията, за чиято печалба играят още хиляда души. Практически почти не съществува... alona silver. 21. silium. fc: rosie huntington-whiteley |
|
ethan.
Администратор
Брой мнения : 2736
Join date : 03.07.2013
Местожителство : Harbor Hills
| | Заглавие: Re: alona silver; Чет Окт 24, 2013 8:34 pm | |
| Страхотен герой, наистина! Одобрена си, добре дошла и приятно прекарване  |
|
