Име: Кейтлин "Лин" Смоук
Години /дата на раждане/: 26 годишна; 13.12
Раса: Силиум
FC: Peyton List



Случвало ли ви се е да не можете да заспите с часове, а докато се въртите в леглото си в главата ви да нахлуват разни неща. Но не обикновени безсмислици или проблеми от ежедневието, с които лесно ще се справите. Неща, които се опитвате да забравите с години, а те ви преследват и тегнат над вас като някакво проклятие. Ако отговорът ви е - да, то вие ще разберете какво ми е всяка нощ, докато се опитвам да заспя.
От години нямам спокоен сън или да кажа изобщо не мога да заспя понякога. Затворя ли очите си и го виждам. Онзи мъж, за които не би трябвало да си спомням, да го изхвърля от съзнанието си, но не мога. Болезнено е да го направя, болезнено е и да го помня.
"Имах щастлив живот. Двама любящи родители, които са ме научили на всичко, което знам и са ми помогнали да изградя характера си. Баща ми беше сянка, а майка ми човек. Изобщо не намирах разлика между тях освен, че баща ми имаше някаква способност, но това не беше от никакво значение. Семейството ми бе супер сплотено, докато онзи мъж не се появи на вратата ни. Представи се като някакъв данъчен инспектор. Майка ми го пусна да влезе и извика баща ми. Мен изпратиха да си лягам, защото било късно. Аз като послушно момиче се качих в стаята си, но почти веднага чух шум от долу. Последна изстрел. Викът на майка ми бе следващото нещо, което чух. Затичах се обратно по стъпалата. Чу се още един изстрел. Когато стигнах долу, видях родителите си да лежат в кървава локва. Мъжът ме видя и вдигна пистолета си към мен, но след миг го свали. Не ме застреля естествено, аз бях малко момиченце. Той ме хвана и ми върза ръцете, след което ме натика в багажника на колата си. Не знаех какво ще прави с мен. Направо си умирах от страх, докато колата пътуваше на някъде. А на всичко отгоре бе зима и замръзнах почти до смърт в този багажник. За мое щастие и голямо нещастие, следващото нещо, което помня е как се събуждам в някаква ужасна стая и цялото тяло ме боли. Онзи тип ме използваше за собствена облага. Караше ме да му прислужвам, да му готвя, да го забавлявам и каквото ви хрумне. Все ден се молех да се окаже всичко това една голяма лъжа и да се събудя от този кошмар на кошмарите. Но не, това бе реалността и трябваше да се справя с нея. Хубавото бе, че не винаги си бе вкъщи мъжа, защото бе ловец на сенки и имаше задължения. Но докато го нямаше беше още по-голям ад, защото седях затворена в мръсната и тъмна стая, където нямаше храна и имаше една ръждясала мивка, чиято вода беше ужасна за пиене. Така се изнизаха няколко години, които ми се сториха векове на мен самата. Но в крайна сметка вече не издържах така. и за това един ден, докато ловецът се занимаваше да си почисти оръжията и след това отиде да се изкъпе, го издебнах. Колкото и страх да ме бе от него, трябваше да се махна. Опитах се да избягам от него. Но той ме видя и ме подгони. Къщата му бе в близост до гора. Влязох там, а той бе по петите ми. Бързо ме настигна, защото аз нямах никакви сили да бягам. Ядоса се и започна да ме удря и да ме заплашва, че ще ме убие. Аз така се паникьосах, че не осъзнавах какво правех. Грабнах близкия камък и го фраснах силно в главата, след което повторих и потретих удара. Убих го, а после избягах в неизвестна посока."
Това бе най-ужасното нещо в живота ми. Имах късмет, че добри хора ме намериха и ми помогнаха. А след като успях някак си да събера отново мислите си и да се окопитя започнах живота си на ново като смених името си на Кейтлин Смоук, уж да не си спомням за всичко преживяно. Но нощите явно не са на моя страна. Опитвам се да водя нормален живот, доколкото това може да се осъществи.