Заглавие: Re: готови герои Вто Сеп 17, 2013 10:12 am
Александър 'Саша' Волков(Alexander Volkov); 30 години; Ловец на сенки; FC: Parker Young.
Хората са заблудени същества. Мислят си, че живеят в този перфектен свят, където всичко е такова каквото те решат да бъде, но никой от тях не осъзнава, че не са сами. Смятат, че светът е техен, че те властват над земята, но всъщност марионетки - кукли на конци, чийто действия биват наставлявани от една далеч по-силна раса.
Руснакът отвори рязко вратата на офиса и мигом всички присъстващи замълчаха. Погледа му внимателно огледа стреснатите физиономии, които го гледаха от десетте пълни стола - голямата му фамилия отново се беше събрала и за пореден път главният виновник бе той. - Саша, закъсня - майка му се изправи от стола си, приглади прилежно дългата си до коленете пола, след което се приближи до тъмнокосия мъж. Прегърна го някак сковано, а Александър бегло уви ръцете си около тънкия кръст на русокосата жена. От години нямаше нищо общо с това семейство. Не контактуваше с нито един от братята си, а с малките си сестра бяха отдалечени на светлинни години един от друг. Сякаш той бе извънземният - те всички имаха едно мнение, но Саша вечно се открояваше с друго. За това и от малък все беше отритнат и не зависимо, че в настоящият семеен бизнес нямаше по-добър от него, това никак не караше родителите му да се гордеят с постигнатото. Те бяха сковани сноби, поне по скромното мнение на младият Волков, и винаги щяха да си останат тези тесногръди хора, които се плашеха от свободата и свободното мислене. - Пак ли съм тема на обсъждане? - попита Александър, когато най-накрая майка му бе решила да го пусне и да прекрати нелепия си опит на близост. Саша приглади сакото си и седна в края на масата, където бе останал един свободен стол. Най-големият в семейството - Владимир, седеше от дясната му страна. Влад бе вече този сериозен, четиридесет годишен мъж, с прелестно семейство, което така и не бе оценил. Естествено двамата се ненавиждаха, тъй като винаги са били пряка конкуренция един на друг. От другата му страна бе малката Оля, която тепърва навлизаше в семейният бизнес и навярно за това изглеждаше по-уплашена от всякога. Оля бе единственото момиче, а да си заобиколена от четирима по-големи братя, никога не беше нещо хубаво. Близнакът на Оля, седеше точно до нея, сложил ръка на коляното й, сякаш опитвайки се да я успокои. Андрей винаги е бил най-милият и внимателен от цялото семейство, за това и най-често си патеше - защото сърцето му не можеше да задържи нищо зло, а това бе вродено на останалите от семейство Волков. И накрая, но не на последно място, бе всеобщият любимец в семейството - Феликс. Феликс бе с три години по-малък от Александър, всички го мислеха за отритнатото дете, но със светкавичния си ум, той бързо бе успял да стане любимецът на майка им и баща им, така сега заемаше почетното следващо място за глава на семейството, което караше Владимир да злобее още повече, но за Саша нямаше никакво значение. Той желаеше възможно най-скоро да се махне от проклетата фамилия и да започне свой живот, било то с или без тяхната подкрепа. - Чухме, че заминаваш - заговори баща му. Дълбокият му тембър както винаги предизвика неприятни тръпки по тялото на Саша, но той остана напълно неподвижен. - Нямаше ли намерение да ни кажеш? Александър стисна силно челюстта си и се напрегна. Единствено Андрей знаеше за плановете му да заминава, но Саша за пореден път се обеди че не трябва да споделя с нито един член на семейството си. Андрей се сви внезапно на стола си и изведнъж Оля се наложи да смени ролята и да успокоява него. Стискаше дясната му длан в своята и го гледаше в очите, сякаш можеха да се разберат с поглед. - Какво те интересува, не ми казвай че ще ти липсвам - засмя се Саша и поклати глава. - Достатъчно голям съм за да реша сам дали искам да остана в това проклето семейство, или да замина - добави, след което сложи длани на масата и понечи да се изправи. Нямаше намерение да участва повече в този фалш наречен "семейство". - Недей да говориш така на баща си! - рязко отсече чичо му, който седеше изправен до стола на големият си брат. - Никакво уважение ли нямаше към хората, които те отгледаха? - попита го, а гримасата му бе толкова изкривена от яд, че Саша можеше да си представи как всеки момент избухва. - Никой тук не заслужава уважението ми - спокойно отвърна той, малко преди да се изправи на крака. - Благодаря за тази така задушевна среща, но смятам да тръгвам. Имам да хващам самолет - добави Саша и дори се усмихна на излизане от офиса.
Пояснение за тези, които не са разбрали. Саша е от голяма фамилия ловци на сенки. Роден е и израснал в Русия. Има трима братя и една сестра - Владимир(40г.); Феликс(27г.), близнаците Оля и Андрей(24г.), както и той(30г.). В историята се споменават още майка му(Анастасия), баща му(Филип) и единият му чичо(Максим). Александър е бунтатът в семейството, решава да ги напусне и да започне на чисто сам, така се озовава в Харбър Хилс.
Връзка с Дилейн. Все още такава не съществува, но като цяло се надявам на бъдеща любовна, изпълнена с доста драма и скандали. Това обаче зависи изцяло от човек, който реши да вземе Саша.
Изисквания. Тъй като много харесвам този герой, искам да го вземе някой редовен и с въображение. Никой, който пише по-дълги и смислени постове. По принцип държа на избрания лик, но съм склонна и на друг, стига да ми хареса.
Jadon Wells Харисън Хоу. Такъв сладур! Любознателен, винаги задаващ въпроси и търсещ отговори. Дори и на пет годишна възраст, Хари има собствено мнение и застава зад него. Като например щом е казал, че тази нощ няма да гледа Сънчо поради добри причини, значи няма да го гледа и ще се занимава с нещо друго, което досега не е правил или нещо, което е станало като негово хоби. Обича да яде, просто обожава храната. Любимите му храни са ледени близалки, пуканки, спагети, всякакви шоколадови десерти, сладолед, като любимата му напитка е водата. И ако не яде нещо или не се занимава с многото си играчки вкъщи, Харисън често не се спира да тича и да играе. О, дайте му само отворено помещение и няма да се спре. Че дори и в затворено винаги ще намери начин как да изкара всичката енергия, която таи в себе си. Разбрано дете е и е послушен. Не обича да гледа хората тъжни и знае, че ако той не слуша, хората ще се натъжат. Винаги е готов да прегърне някой, който е натъжен, за да го накара да се усмихне и да е щастлив. А кой няма да се усмихне при вида на това сладурче! Случва се тук таме да каже някоя благородна лъжа, не е кой знае какво, нали? Не може да заспи без две неща: г-н Пикълс, любимата му плюшена играчка - маймунка, която Хари толкова много обича, и светлива. Тъмното го плаши, но той се опитва да пребори страха. Израснал в голям град, Харисън винаги е бил много близък с баща си и с майка си. Те бяха идеалното семейство, цареше хармония, баланса между нещата беше идеален и задължителни неща като работа не бяха проблем за тях. Бащата на Харисън притежаваше няколко фабрики, благодарение на които можеше да даде всичко на малкият си син и в същото време да бъде с него постоянно. Нещо, което никога не бе правил за по-голямата си дъщеря - Лора. Нея беше изоставил като бебе, тя го бе намерила, и той я бе изхвърлил сякаш тя не беше негова кръв. Няколко години се опитваше да запази брака с майка ѝ, но тя се разболя и почина. Той стана още по-тъмен, пропи се, не знаеше какво да прави, не допускаше никого до себе си, докато един ден не срещна майката на Харисън, тогава двадесет и три годишната Илеана. След няколко месеца се ожениха, а след шест години тя роди Харисън. Лора силно се надяваше, че това семейство щеше да бъде спасение на баща ѝ. И така и беше. Той ужасно много се стараеше, Лора можеше да го види. Виждаше, че той се е променил, че е станал по-добър човек и се надяваше, че е щастлив с новото си семейство, но каквото и да правеше, Лора едва ли можеше да му прости някога за това, което причини на нея и майка ѝ. Но въпреки всичко, Лори посещаваше максимум три пъти годишно онзи дом, за да види по-малкия си брат и нито веднъж не бе пропуснала рожден ден на Хари. Ала преди два дни, на път за тренировката по футбол на Харисън, Марк и Илеана претърпели тежка катастрофа и починали на място. Два часа след като тренировката на Хари приключила, му съобщили, че един полицай ще го заведе у тях. Малкия не разбирал. Питал къде са мама и татко, но никой не му отговарял. Искал си мама и тате, искал си ги ужасно много. Не искал полицаите, не искал другата жена, която била там в продължение на часове, докато Лора не дошла и не го взела със себе си, далеч от онова място. Знаела рисковете, които поема. Знаела, че да го води тук е опасно, но нямала да го изостави за нищо на света. За няколко часа и много документи станала законния му настойник и за още толкова часа със самолет пристигнали в Харбър Хилс, новият дом на Харисън.
Съб Апр 26, 2014 7:21 am by 
Заглавие: Re: готови герои 
