нощен клуб purple

Заглавие: Re: нощен клуб purple Пет Окт 25, 2013 8:19 pm

Дните минаваха бързо и все по-забавно за нашият любим ловец. Вече се беше научил да не обръща внимание на чувствата, които се зараждаха вътре в него, а просто да прави това, което си поиска и не му пука от чуждото мнение и желание, точно както преди. Не представляваше никакъв проблем да излезе и да се разходи в два през нощта из пустите улички на Харбър Хилс. Нямаше проблем по лицето му да танцува постоянно самодоволна и загадъчна усмивка, макар вътрешно съмнението и колебанията, които изпитваше, да го убиваха. Това съмнение го разкъсваше отвътре на хиляди парченца, раздвояваше го, но това не трябваше да бъде от значение. Никой не трябваше дори и да знае за чувствата на Елиът, той просто щеше да се държи както винаги, все едно нищо не се бе случило. Сякаш нищо не се е променило и той все още е безскрупулния и твърд ловец. А междувпрочем, той все още си оставаше такъв, с леки усложнения.
Тази вечер обаче задължително щеше да пренебрегне тези усложнения. Дори да бе само с алкохол. Нищо, че щеше да се напие, че хубавото настроение щеше да трае това само няколко часа. Заслужаваше си. Просто си заслужаваше, заради него самия. За да се почувства той добре, да се почувства жив, без Клоуи, сенките и всички останали натоварващи мозъка неща и детайли. За няколко часа, Елиът заслужаваше да живее така, както бе редно, така както той самият искаше.
Това сякаш бе единствената мисъл, която бе способна да се навърта в съзнанието на господина, тези дни често замъглено от алкохол. Намираше се отново в поредния нощен клуб. За пореден път се оглеждаше нетърпеливо и любопитно, сякаш за да види кой е тук и кой не. За поредна вечер се насочи към бара и набързо си взе своята първоначална и малка доза алкохол - бърбън. Може да се каже, че пофлиртува с барманката, а може и да не бе така. Не се знаеше точно, не можеше да прецени. Само знаеше, че в момента, в който масивната квадратна чаша се бе озовала пред лицето му и бе отпил завидна глътка от кехлибарената течност в нея, нетърпеливо бе започнал да се оглежда. Искаше да намери някое момиче, с което да си прекара хубаво, просто за тази вечер. Искаше да си намери някое момиче, което да успее да го накара да забрави за всичките си проблеми. Момиче, което нямаше никакво значение какво е точно, на каква възраст е или дали е с тъмна, или светла коса.
Погледът на Елиът се спря върху тъмноруса ли беше, тъмнокоса ли - не бе напълно сигурен, жена. Доста бе симпатична, беше и привлекателна. Не можеше да го отрече, а и не искаше. Не биваше да го отрича. И някак си, още щом го видя, мисълта, че това ще бъде неговата компания за тази вечер, премина през съзнанието му и се настани там за постоянно. Доколкото постоянно можеха да бъдат няколкото часа, които щяха да прекарат заедно при добро стечение на обстоятелствата.
- Здравей, красавице!
Тихият му, съблазнителен глас отекна глухо из цялата шумотевица около тях. И въпреки това, Елиът бе повече от сигурен, че въпросната госпожица го бе чула повече от добре. Да, той се бе приближила към нея. Да, правеше опити за флиртуване. И да, определено му се получаваше - винаги му се получаваше, незнайно защо. Въпросът сега обаче беше дали бяха успешни тези флиртове, и по-специално, щеше ли да му бъде отврънато със същото, или си губеше времето с безполезни неща.

Заглавие: Re: нощен клуб purple Пет Окт 25, 2013 9:44 pm

Сянка ли? Днес Клариса бе всичко, но не и сянка. Беше се събудила с мисълта да прекара най-хубавия ден в живота ѝ точно днес и предвидливо го започна с една голяма чаша Мохито, въпреки резервите ѝ, свързани с алкохол рано сутрин. Пропусна тегавата аеробика и вместо това си направи сандвич с бекон. След това си направи кафе и го подлади с три, вместо с едно захарчета и всяко едно от тези малки неща я заредиха с толова позитивна енергия, че Клариса не се чувстваше на място.
Имаше прекалено много неща, които искаше да направи. И за ваша информация, не! Клариса не бе терминално болна, а просто момиче, което се бе събудило с усмивка на уста след цял месец намръщени изражения. Искаше да отпразнува по някакъв начин този си позитивизъм, който със сигурност щеше да се изпари от съзнанието и пред вас отново ще стои мис Сарказъм. И сякаш най-добрия начин да декламира на целия свят, че Клариса Матюс е в хубаво настроение бе да отиде в единствения нощен клуб в малкото градче. Сама.
По принцип странеше от това да ходи сама на дискотеки прочие такива заведения. Според нея това бе проява едва ли на на слабост и на зависимост от това, задължително да си тръгнеш оттук с някого. Но днес, поглеждайки се в огледалото, прокарвайки ръка по гънките на тънката ѝ рокля, тя откри, че няма нищо против да си тръгне с някого.

Беше прекалено пълно, прекалено шумно, а хората се опитваха да се надвикат под напорите на силния бас и хаотичната мелодия. Във въздуха се носеше миризмата на алкохол и на ефтините ароматизари, с които буквално обгазяваха такива места, когато се съберат повече от двеста души вътре. Но пък Клер откри, че и това не ѝ пречи. Тежкия аромат на лавандула дори ѝ действаше добре, за нейна изненада поне.
Барът бе мястото, което или бе най-претъпкано или най-празно. За щастие сега бе второто. От огромните тонколони се носеше дразнещия ритъм на някаква нова популярна песен, която се бе забивала не веднъж в главата ѝ, и всички се бяха стекли на дансинга. Барманката се усмихна и се приближи, а паралелно с нея и някакъв тъмнокоско с хубаво прилепнала тениска. Без свян той се наведе и прошепна в ухото ѝ:
- Здравей, красавице!
- Мм - измънка тя и се обърна към него, осъзнавайки, че той седи много по-близо до нея, отколкото тя предполагаше. Имаше нещо в очите му, което моментално накара скритата под ръкава на роклята татуировка на сенките сякаш да я засърби, но тя просто реши да игнорира надигащата се топка в стомаха ѝ. - Нека позная! Искаш да ме черпиш!
Клариса Матюс се обърна към барманката, която ги гледаше с леко раздразнение, и си поръча същото като потенциалния сваляч.
- И на кого дължа удоволствието да пия на аванта?

Заглавие: нощен клуб purple Съб Окт 26, 2013 6:52 pm

Тези вечери липсваха на Елиът. Отдавна не бе излизал навън, отдавна не се бе забавлявал, отдавна не бе захврълял всички грижи и проблеми. Отдавна не бе заглеждал много момичета. А това определено му липсваше. Липсваше му загадъчността на вечерта, на дамата. Е, добре знаем, че не всички госпожици, с които елиът се бе запознавал, бяха дами, защото не едно нещо се искаше, за да бъдеш такава, но въпреки всичко бяха вълнуващи. Трепетът, с който се приближаваше към някоя от тях, пламъкът в очите им, думите. Елиът бе направен за такива неща, обожаваше ги, биваше го в тях. И трябваше да ги прави по-често. Без значение дали края на вечерта щеше да прекара сам на бара, пиейки поредната чаша с бърбън, или в нечия компания. Не това го интересуваше, това никога не го е интересувало. Той просто обичаше жените и забавлението, а ако бяха заедно, то вечерта щеше да бъде нещо прекрасно. невероятно и без значение какво точно щеше да направи, едва ли щеше да съжалява за сторенето. Засега никога не бе съжалявал, едва ли някога щеше да съжалява... освен може би ако не се появеше по погрешка някое прекалено ревливо бебе. Макар че и тогава нямаше да съжалява за вечерта, а за последицата от нея, така че да, нямаше да съжалява за действията си. Елиът не бе такъв човек.
Тази вечер също не съжаляваше, че се бе приближил към въпросната тъмнокоса госпожица. Изглеждаше повече от секси, а и както личеше, нямаше никакъв проблем, че Елиът се бе присламчил толкова бързо и близо до нея. Защото ако имаше против, щеше да му каже, а не да го пита за името му, като преди това съвсем безцеремонно си бе казала, че той ще я черпи. Не че имаше нещо против. Не бе за едно или две уискита. Щом бе отишъл в бар, то трябваше да харчи и пилее пари за алкохол, без значение дали щеше да го изпие той, или не.
- Толкова ли е важно името ми, красавице?
Продължи с тихия си, стигащ почти до шепот, глас, напълно сигурен, че думите му яха да бъдат чути. По лицето му заигра палаво-самодоволна усмивка, а в погледът му отново можеше да се прочете същото онова пламъче, което гореше там преди няколко месеца. Да. Тази вечерелиът щеше да я запомни. Не защото щеше да бъде толкова специална, а защото тази вечер щеше да се върне към предишния си живот. Не на ловец, а просто на прекалено сексапилен мъж с огромно самочувствие и себелюбие.
Пръстите му отново се докоснаха до грапавото стъкло на квадратната чаша и бавно я надигнаха, като обаче не отделяше погледа си от този на брюнетката пред себе си. Сякаш с изпиваше със своите сини и дълбоки очи, с палаво и игриво пламъче, което постоянно шареше наоколо. Елиът определено си го биваше в тези неща и както личеше, не бе изгубил форма.
- А как е твоето име, красавице? - попита, оставяйки вече празната чаша на плота. Леко я побутна с пръст, за да се сети барманката да я напълни отново, а през това време извъртя главата си към госпожицата, опря лакът на плота и нетърпеливо и с усмивка, която само той можеше да се похвали, зачака да узнае името и'. Не че беше толкова важно за него.