Срещата на сенките тъкмо беше приключила.По-рано отколкото се очакваше.В стаята имаше десетина сенки.Някои побързаха да излязат, а други останаха, за да си поговорят.Рейчъл беше леко ядосана.Достатъчно ядосана.Тя размени няколко думи със сянка,която и зададе някакъв въпрос   и продължи към целта си.Тя не знаеше какво я бяха попитали,но  беше задоволила любопитството на сянката, което и беше предостатъчно.На това събиране  нямаше много сенки,но  подобни срещи бяха важни.Рядко се намираха общества, където сенките бяха повече.Бяха останали наистина малко.Сенките не достигаха и сто.Даже бяха много далеч от тази цифра.Подобни факти караха Рейчъл да се притеснява за своите събратя.Те трябваше да се пазят и да се подкрепят.Русокосата нямаше да позволи повече сенки да загинат.Бяха дали толкова много жертви.Дори и планът й с Бианка да проработеше щяха да са нужни много години, за да възвърнат предишният си брой.Всъщност не се знаеше дали въобще това щеше да се случи.Все повече сенки се влюбваха във силиуми или хора.Резултатът беше повече силиуми, което щеше да е от голяма помощ за сенките.Но тя не можеше да се сети за нито една двойка сенки, които познава, защото не познаваше такива.А сенките, които бяха заедно..вече бяха мъртви.
Беше странно да мисли за сенките и тяхната популация.Нали важно бе щастието.Любовта.Е, за човек, който не беше по щастието,нито любовта…това беше съвсем нормално.С всички тези мисли човек можеше да си докара страшно главоболие.Но поне разсейваха и тя успя да съсредоточи целият си гняв  върху тях.Е, добре де, почти целия.Останалата част се полагаше на сянката, която  нарушаваше реда.
Тя се спря точно пред него.Рейчъл Хатауей беше висока и стройна жена със завладяващ чар.Носейки токчета достигаше не чак толкова скромната височина от метър и осемдесет.Тя се изправи срещу мъжа, който се беше превърнал в причината за ранният край на това събиране.Никой не разваляше плановете на Рейчъл.Тя можеше да бъде много опасна, когато се ядосаше.Просто намираше различни начини да съсипва чуждите въпроси, а не всички опираха до насилие.Тя беше огън-жена, а господинът срещу нея едва ли имаше идея с какво се захваща.
-Исках само да ви попитам какво правите тук.- Проговори русокосата, като дари събеседника си с едва забележима усмивка. - Очевидно нямате желание да сте тук.-Продължи тя, като някой от присъстващите можеше да си помисли,че тя се опитва да го вледени с поглед.
Сянката беше доста добра в преструвките.Определено й се отдаваше и знаеше кога и как да покаже какво точно чувства към човекът, с който разговаря.В случая не бяха особено добри чувства.Но беше повече от сигурна,че красивият господин с разрошената кестенява коса не я искаше за враг и щяха да се разберат нормално, както подобава.
Хатауей спусна поглед из стаята, която беше прилична по размер, добре обзаведена и ухаеше на розите, които тя беше донесла по-рано.Тя обичаше аромата на цветята, действаше й успокояващо.В родният й дом терасата на стаята й се намираше точно над цветна градина.Когато се събудеше  усещаше невероятното благоухание на цветята.Тези спомени предизвикваха смесени чувства у нея.Белият мрамор, цветята и домът й й напомняха какво е изгубила.Напомняха й какво не можеше никога да има отново.Напомняха й причината, заради която ги беше изгубила.Макар това да се бе случило преди  десетина години..жаждата за отмъщение не оставяше мира на Рейчъл.Както и мисълта, че си лягаше в едно легло с човекът, който беше причината за това отмъщение.
Всичките тези мисли, отмъщението..можеха да докарат някой нормален до лудост.Но Рейчъл беше силна.Тя се справяше с тях.Разгонваше ги, когато имаше други неща за правене.Гонеше ги всеки път, когато се завръщаха в съзнанието й.Беше трудно да живееш с всичко това.Но тя се справяше, а щастието отдавна не бе част от живота си.

Беше един от скучните дни на господин Лукас . Ден запълнен с глупости  поредните философски изяви на някой от “вишестоящите ” сенки . Имаше отново едно от събранията в , което не бе нужно да присъства но реши , че ще ги удостои с присъствието си . Ако трябва да сме честни по-точно той бе решил да ги вразуми и да им покаже , че всички тези събрания са безсмислени . Ако на някой му е дошло времето няма как да го пропусне дори всички сенки да сме там няма да се справим . Човешките същества са прекалено коварни и груби да не говорим за ловците те са много по-могъща разновидност на хората . С едни преговори от наша страна не можем нищо да променим нищо . Не намираше смисъл в тези събрания . Смяташе , че преброяваня могат да се правят и без да се събират на едно място всички , а във връзка с това че на всеки един от тях мнението е различно няма какво да се обсъжда . По всевъзможен начин се опитваше да прекрати или намали на минимум събранието въпреки , че знаеше за двете дами и реакцията им . Всъщност Лукас въобще не беше от типа мъже “мъж под чехъл” и определено никога нямаше да бъде дори това да му костваше вечно стар ерген . Но като заговорихме за това него не го притеснява дали някой го харесва , обича или мрази и определено не живее за хорското мнение . Стоеше все така нетърпелив и чакаш края на това тъпо и безсмислено събрание но той така или иначе не идваше . За Лукас минутите бяха като часове а часовете като дни. Най накрая точно преди да заспи прав загледан в така вживялата се русокоса сянка чу чу явно края е настъпил , което беше и единственото чуто от него за цялото събрание . Точно когато реши да стане и да си тръгне най-нагло без да кае каквото и да било нито пък да се извини за не коректното си държание спрямо останалите , пред него се появи “ лидерката ” ако може така да я наречем . Момиче с определено добра визия даже това определение е малко за нея , но Лукас не обърна внимание и то изобщо до момента в , който тя не реши да му държи сметка а това определено не и едно от добрите решения . Лукас дари лицето си с почти не забележима усмивка а миг след това се изправи и огледа жената пред него. Е точно в този момент той не знаеше как тези сенки от мъжки пол предпочитат да изложат живота си на опасност вместо да си вземат ”човек” като тях . Но както той казваше “Къде е логиката къде е разума ?” , и всъщност нито логика нито разум притежаваха индивидите около него . Но да се върнем на жената пред очите му . Тя определено не изглеждаше доволна от нарушението на събранието им.
- Ти трябва да си Рейчъл или се лъжа ? - попита той като не побърза да отговори на въпросите зададени от нея преди момент . Всъщност той нямаше намерения дори да отговори и то нормално . Трябва да е прекален ценна за него за да се държи мило , коректно и честно . Но в момента тя не беше нищо друго освен папагала повтарящ едни и същи безсмислици всеки път . Само едно не можеше да разбере Лукас защо всички сенки , добре де не всички без него , смятат ловците за вишо създание много по-хитро , силно и смело от нас . Защо те вкарват негативна енергия сами на себе си и живеят в свят изпълнен със страх , защо не се опитат да повярват в тях самите и така живота им е бъде много по-лесен ? Лукас за момент игнорира гнева насъбрал се в него и се опита да бъде мил с жената , която вероятно се опитваше да го обиди , засегне или просто разпитва .
- Мисля , че ти ни повика тук и от уважение реших да присъствам въпреки нежеланието ми . - каза доста рязко и бързо той като с усмивка и нагъл поглед стрелна жената почти висока колкото него право в очите .
- Тези събрания са безсмислени според мен ! Колкото и да обсъждаме темата наречена ловци  нищо няма да променим освен да изгубим голяма част от времето си . А вие като красива и най-вероятно влиятелна жена би трябвало да помислите разумно и да осъзнаете , че сме много по-силни от тях и да не пълните съзнанието на останалите със страх . - Лукас усети , че наистина не се държа никак мило с нея но това беше мнението му а той не обичаше да мълчи , прикрива мислите си или пък да се съгласява с чуждото мнение . Но в момента се почувства някак си виновен все пак колкото и шантав да беше не обичаше да повишава тон и то на жени . Смяташе , че е редно да се извини но това беше под достойнството му . За това просто се усмихна невинно . Нямаше намерение да се извинява но нямаше намерения да изглежда и като глупак .
- Това е моето мнение и ако размислиш съм сигурен , че ще разбереш казаното от мен за истина . - с доста по-спокоен и нормален глас изказа нещо като извинение но само това нищо повече . В този момент се сети , че всъщност има много въпроси за задаване но реши да ги задържи за по късно .
- Всъщност аз съм …. Лукас . - реши , че е редно да се представи тъй като той я познаваше а тя него не . Стори му се доста странна но и някак си интересна . Не се четеше тази злоба в очите на блондинката както в тези на Лукас . Може би точно това го накара де се представи и надеждата , че ще може да я опознае реши да се държи мило до колкото е възможно . Разбира се ако тя не решеше да се държи с него като със своя собственост .

За Рейчъл бе типично държанието в стил „Желязната лейди“.Тя бе властна и обичаше да контролира нещата.В никакъв случай не бе от жените, които в моментът, в който губят контрол губят и самообладанието си.Тя винаги знаеше какво да направи.Сякаш каквото и  да станеше знаеше какво да направи и как да реагира.Сякаш бе прекарала седмици в мислене и подготвяне за съответната ситуация.Всъщност не беше така.За части от секундата тя бе готова  с нов план за действие.Безупречната й система никога не я предаваше.Това се дължеше на фактът,че тя разчиташе на себе си, а не на някой друг.Не бе от най-доверчивите хора, а кой можеше да свърши работата й по-добре от самата нея.Тя контролираше нещата.Тя беше шефа.А желязната лейди не обичаше да й провалят плановете.
Седейки пред този красив и млад мъж Рейчъл се чувстваше повече от уверена и  силна.Сянката знаеше,че никой не може да се изправи срещу нея и,че мачкаше другите като клонки под краката си по пътя към победата.Тя не се страхуваше.Това нещо наречен „страх“ отдавна не съществуваше в нея.Страхът е като цвете, ако го поливаш ще порасне, а ако му спреш водата ще повехне.В душата на Рейчъл имаше прекалено много повехнали цветя.Но не си мислете,че тя не чувстваше.Колкото и отровена да ме душата й тя все още чувстваше.Все още я болеше.Все още обичаше.Нима някой можеше да се измъкне от това наказание?Или всъщност чувствата бяха дар?Тя чувстваше.Болеше я прекалено много.
Рейчъл Хатауей в никакъв случай не трябваше да бъде подценявана.Още в моментът, в който чу думата „страх“ да излиза от устата на събеседника си тя се усмихна.За нея вижданията му бяха прекалено ограничени.Той не можеше да вникне в истинската същност на това,което тя правеше.Той бе една от причините, заради която  тя правеше всичко това.В подобен момент нещата започваха да придобиват смисъл.Естествено,че не можеше да достигне до всички.Все пак не можеше  да наложи възгледите си на всички.Всъщност тя не ги налагаше, а просто ги събираше и им помагаше.Всичко това целеше да се запазят сенките като едно цяло.Инстинктът за самосъхранение не винаги беше достатъчен.А при обстоятелства като тези в подобни времена имаше какво да се научи.Сенките трябваше да бъдат едно цяло.Трябваше да си помагат и да се доверяват един на друг.Силиумите бяха важна част от житейският път на сенките и русокосата сянка щеше да се погрижи повече сенки да намерят помощ в лицето на силиумите.Тя целеше единствено да помогне и да предотврати загубата на още сенки.А те като недоразбрани хора бяха доста ощетени от страна на правителството.
-Нима си мислиш,че искам да всявам страх сред тези като нас?-Каза тя искрено развеселена от теорията на младият господин, чиято лекомисленост й се струваше чаровна.-Признавам,че понякога страхът е полезно нещо.Свързан е с нашите инстинкти за самосъхранение, които са ни запазили живи през всичките тези векове.Но не целя това, Лукас.-Допълни тя.
Тя последва примера му и започна да говори на „ти“.Русокоската  нямаше против да проведе разгорещен спор.Даже й се струваше като доста приятно занимание, а и натам вървяха нещата.
-Рейчъл.-Тя се представи, подсигурявайки се в случай,че  той не беше забравил името й или въобще не го беше чул, когато тя се представи по-рано.
Желязната лейди вече не беше толкова ядосана на човекът,  който „всяваше смут в залата“.Тя приемаше самият него като предизвикателство, с което имаше намерение да се справи с това безпроблемно.А и едва ли той можеше да я ядоса до такава степен,че да се налага да вади тежката артилерия.Който я предизвикаше..не знаеше с какво се захваща.Колкото и търпелива да беше госпожица Хатауей винаги чашата може да прелее, а тогава не знаете какви ужасни неща излизат наяве.Никой не познаваше Рейчъл.Никой нямаше и да я опознае.

Лукас стана от мястото си като се изправи очи в очи с госпожица Хатауей . Ако смяташе , че очевадния й чар ще го накара да склони глава и да прави това , което тя кажи определено жестоко се лъжеше . Лукас не бе като всички останали мъже и определено не се предаваше с бяло знаме пред жените , тъй обичаше да властва над тях но както дори самия той виждаше Рейчъл се опитваше да го снижи и омилостиви но това нямаше да стане , защото той щеше да й покаже какво всъщност тя правеше . Мразеше всички хора опитващи се да наложат мнението си и ако смяташе да прави същото с него то определено щяха да го загубят като съучастник в каквото и до било . След наглото й представяне за пореден път той просто се усмихна нахално и сложи ироничния си поглед но тъй като тя не знаеше какво означава това той смяташе да й обясни малко по-късно . Всъщност като живяла сама сенка като него той не намираше нищо странно в това да е сам без чужда намеса в живота му , вече бе загубил всичко и нямаше какво да губи . Имаше малко истински приятели за , които все още се държеше в норма и до колкото е възможно нормално . Той смяташе , че веднъж завинаги трябва да се покаже на сенките що за създания са а не да бъдат заблуждавани както правеше блондинката пред него . Като за начало смяташе да се разкарат от тук защото това не е най-подходящото място за какъвто и да е разговор . Лукас получаваше констрофобия от такива помещения и още повече , че до преди малко точно в това помещение му е четена реч . Много добре знаеше коя е и на коя се прави но тези маски бяха излишни пред него дори да вървеше с глава дигната до небето , крака изправени повече и от вертикала и усмивка по широка от необходимото тя всъщност не беше тази надменна и нагла но явно живота на такава й допадаше . Лукас мислеше , че по-добре да не разкрива каквото и да било а просто да я остави да си прави каквото иска но хлътне ли по него не отговаряше за последиците . Тук е момента да се спомене , че Лукас само веднъж е обичал истински всичко друго е било за нощ или две а на сутринта дори един телефонен номер не оставяше . Най-бошото беше , че тя не знаеше с кой се захваща да спори или още по-зле да се кара . Той можеше да бъде както ангелче с крилца от коприна така и дявол с крила от нажежена ламарина . Можеше да я накара да си мисли , че е най-великата в света но можеше да я сравни с земята за нула време но нямаше намерения да прави това . Днес не му беше до свалки или още по-зле споделяне на безценното му легло с някоя . Огледа шушукащите сенки като рояк пчели или оси и се замисли как всъщност може да са такива . Да определено той бе зле настроен към всички други сенки освен тези влизащи в списъка му на приятели . Всъщност той беше голям и непобедим инат и може би точно това го правеше все по-силен и силен за разлика от другите . Той можеше да се справя сам със или без помощта на себеподобните .
- Всъщност не си мисля нищо то е очевадно , че правиш само това . Вкарваш им страх , че ще бъдат обезглавени от някакъв си ловец , който дори няма способността свръх слух или нещо подобно . Защо им причиняваш чувството да се самоизяждат вътрешно от страх, не комфорт и постоянното стоене нащрек ? Ако ти имаш способност да убиеш всеки или ни точно всеки не всички от тях са така . Някой от техните дарби могат да ги спасят дори и без да убиват но това ви е манията на вас сенките . - Лукас определено не си спести каквото и да било . Но точно това трябваше да стане не можеше всички да й се кланят и да не смеят да изкажат мнението си само заради това , че е по-силна от тях или защото ги е събрала на едно място . Той замлъкна за момент като отново върна усмивката на лицето си . Трябваше да се успокои въпреки , че не беше чак толкова изнервен . Но не след дълго думите й за страха избликнаха в съзнанието му и той отново заговори на същия висок и дори строг тон .
- Страх ? Какво е доброто на това чувство … нищо !Това е една черна яма развиваща се в тялото ти и поглъщаща всичко живо в теб а когато вече няма какво някой ловец те убива . Точно това е буквалното определение за страх . Ако сенките ги беше страх от ловците те нямаше да се сближават със силиумите но не някой от тях не ги е страх от това , което ще ги нарани а от това , което им мисли доброто . Загубихме много сенки и още двойно повече ще загубите защото вие не вярвате в себе си и не се стараете да успеете сами а гледате да сте като бъзливци на групи . За да сте живи трябва да се борите със страха си ако не го правите вие ще бъдете живи трупове . - Лукас знаеше , че това няма да й хареса но и на него не му харесваше когато загуби най-добрата си приятелка заради някакви си тъпи и наивни сенки . Само , защото един обикновен силиум издал всичко за приятелката му и тя си отишла от този свят заради сенките и силиумите . И сега тази госпожица колкото и чаровно да му се усмихваше нямаше да промени нещо , защото той бе наранен психически .