Име:Талия Грейсън
Години:20
Дата на раждане:17.04.1993г.
Раса:Силиум

Талия Грейсън седеше пред огледалото,като внимателно сресваше косата си.Беше около три през нощта и тази вечер тя не можеше да заспи.Нещо я мъчеше и тя бе наистина изнервена.Постоянно крачеше напред-назад, не я свърташе на едно място,трябваше да прави нещо.Наум броеше колко пъти четката мина през косата й и беше стигнала до шестстотин шейсет и шест.Тя спря, остави четката  и върза косата си на стегната конска опашка.Застоя се още малко пред огледалото,взирайки се в отражението си.Тя носеше лилав потник с тънки презрамки и къси панталонки,които играеха прекрасно ролята на пижама.Стаята й беше наистина прекрасна, добре обзаведена,със стари дървени мебели и легло с метална рамка и наистина удобен матрак.Тя обичаше в това легло, можеше да потънеш сред всичките възглавници.Възглавниците някак създаваха чувство за спокойствие, а Талия не бе особено спокойна личност.Тя често се чувстваше неразбрана и единственият човек,който сякаш единствено можеше да я разбере беше брат й,без който не можеше да живее.Знаеше,че някой ден сигурно пътищата им щяха да се разделят,но  на нея  й харесваше това,че винаги може да разчита на него.Той винаги беше там за нея,както и тя за него.Не искаше никога да го оставя и нямаше.Независимо от всичко тя винаги щеше да бъде там,винаги щеше да бъде до по-големият си брат, макар да бе едва десет минути по-голям от нея.Той цял живот й напомняше ,че е по-голям от нея и колко са значителни тези минути,тя обикновено се дразнеше, но сега като си припомни това се усмихна.Имаше страхотен брат и ужасно много го обичаше.
Тези мисли обаче не можаха напълно да я разсеят и тя не можа да „изкорени“ онова ужасно притеснение.Стомахът й се беше свил на топка и цяла вечер тя не можеше да хапне нищо.Но тя сякаш вечно се притесняваше за нещо.Беше свикнала с безсънните нощи и животът покрай сенки,но нямаше нищо против да се наспи.Знаеше,че дори да легне в удобното си легло щеше само да се върти.
Имаше нещо зловещо в цялата тази вечер.Талия най-после се откъсна от огледалото  и отиде до прозореца.Навън беше празно и тихо, беше наистина спокойна вечер.
„Прекалено спокойно е.- помисли си тя“
Тя скръсти ръцете си отпред и се загледа навън, сякаш очакваше да стане нещо лошо.Беше уморена от тези безсънни нощи, но тази беше различна,тя беше сама.Очите й почнаха да се притварят, но нещо на улицата се раздвижи.Талия отвори очи и видя момиче, момиче на около петнайсет години,което  със сетне сили тичаше.
„Тя има нужда от помощ“
Талия  едва направи крачка и се чу гръм.После втори.Трети.Момичето се обърна и се доближи към прозореца,като лекичко дръпна пердето и видя онова малко момиче, тя лежеше мъртва там.А до  нея седеше мъж с пистолет в ръка.
„Ловец“
Ловецът се обърна й погледна нагоре,към втория етаж на красива къща, погледна точно към Талия,която надничаше иззад пердето.Той внезапно тръгна към къщата и това ужасно много изплаши Талия.Тя дори не можеше да помръдне.
Звънецът звънна.
Талия се опомни,опита се да сдържи сълзите си и си наметна една жилетка,която намери.Бавно и несигурно слезе по стълбите,а като стигна до вратата се поколеба, но отвори.Срещу нея седеше убиецът на сянката.
-Госпожице, всичко наред ли е?-Попита той,като се направи на заинтересован.-Това бе едно от онези дяволски същества,които представляват заплаха за живота ни.-Продължи той без дори да дочака отговора й.Той внимателно огледа ръцете й , като Талия предвидливо бе навила ръкавите нагоре,така че да може да се види,ако имаше татуировката на сенките.-Спете спокойно.Изпратихме още едно от тях в ада,където заслужават да гният.
-Благодаря ви!-Каза Талия,като въобще не помисли над думите си.Тя поклати глава и се насили да си усмихне.-А сега,ако ме извините ще си лягам.Приятна работа.
„Какво, по дяволите, говоря?!?“
Ловецът й каза нещо,обърна се и си тръгна,но Талия не обърна особено внимание.Тя затвори на вратата и се срина на земята.Те убиха още една сянка, едно момиче,на което можеше да помогне.Някак тя събра сили и отиде до горе.Взе телефона си и набра Дейвид.Не звъня много преди той да вдигне и тя плачейки  проговори.
-Ало, Дейвид, моля те,прибери се.

Лик:Nina Dobrev