Име: Куейд, Лора
Възраст: 27г.
Дата на раждане: 28-ми Август 1986г.
Раса: Човек
Професия: Ловец на Сенки

Преди 2 години, Белият дом.

- Г-н Министър - каза висока, стройна жена с нежен и сериозен тон. - Искали сте да ме видите.
- А, Лора. Влез, заповядай. - Клетият мъж се изправи от стола си и посочи към канапето до това, на което се бе настанил друг главнокопандващ.
- Затвори вратата след като влезеш, моля.
Лора затвори вратата си и бавно се придвижи към центъра на стаята. Не беше кой знае колко голяма, имаше снимка на Президентът до Американското знаме закачени на стената, килима беше едноцветен, подхождащ си идеално с всички мебели и някак придаваше по-уютен вид на стаята.
Лора застана до канапето, но не седна.
- Разбираме, че вие сте една от най-умелите ни войници, г-це Суан. Прекарали сте само 4 години в тренировка, последната сте я прекарали в преподаване на "братята и сестрите си". Трябва да признаем, че сме много впечатлени от уменията, които показвате.
Генерал Ямагато поклати глава, поглеждайки към Лора. Тя носеше тъмно сив костюм, като полата беше малко под коленете. Косата ѝ бе вързана на висок кок, а тя самата бе заела позиция, която вдъхваше увереност и сериозност. Такава беше Лора. Уверена и сериозна що се отнася до нещата, които прави. Изрядна и идеална във всяко отношение и повече от страхотна в начинанията, с които се заемаше. Беше интелигентна и нищо не можеше да отбегне от окото ѝ. Спазваше правилата и изпълняваше всяка заповед, като винаги беше точна. Но беше способна да взима и самостоятелни решения, беше роден лидер, имаше психиката, която се изискваше за работата, с която се бе заела преди шест години, когато бе само на деветнадесет години. Описанието на работата Ловец на Сенки идеално ѝ пасваше, но Лора беше и много повече от това. Беше жената мечта, това бе със сигурност.
- Все още не разбирам защо съм тук, сър - отвърна тъмнокосата.
- Имаме задача за теб.
Лора повдигна изненадано вежди.
- Не е точно задача, а мисия. - Генерал Яматаго се изправи от канапето и се обърна към Лора. - Кристално ясно ви е положението със Сенките, нали така, г-це Суан?
Лора поклати глава.
- Ами ако ви кажем, че получихме информация относно Сянка, която има почти същата сила като Натаниел Лоруик.
Този път Лора не успя да прикрие шока от лицето си, но се овладя на време. Точно тогава Министъра на вътрешните работи на САЩ подаде червена папка към жената, което означаваше, че е поверително. Лора пое папката в ръцете си и я отвори.
- Дъг Куейд. Тридесет и три годишен мъж, разпознат като Сянка със способност, почти същата като на г-н Лоруик.
- Контрол над Земетресенията - Лора си позволи да каже, неоткъсвайки поглед от папката.
- Именно.
- Успяхме да локализираме г-н Куейд преди месец. Заловихме го успешно, като не му дадохме шанс да използва силата си.
- Не разбирам - повдигна поглед Лора. - Щом сте го заловили и в момента е на безопасно за хората място, в което съм уверена, защо съм тук? - Погледа ѝ премина през генерал Яматаго и се спря на министъра.
- Г-н Куейд е ценен за проучванията, които водим. Нашата цел не е да го елиминираме, а да го използваме, като по този начин подпомагаме хората, които същества като него искат мъртви. В продължение на три седмици г-н Куейд бива подлаган на медикаменти, които му помогнаха да забрави миналото си и с напредналата технология, ние ще бъдем способни да му дадем нови спомени, нов живот - говореше пламенно Министъра.
- Искаме да знаем дали сте готови да жертвате колкото е нужно от живота ви, за да помогнете на човечеството, г-це Суан - каза генерал Ямагато.
- Лора - Министъра се доближи до жената и пое едната ѝ ръка, - можем да променим всичко. Имаш ли достатъчно кураж и желание за това?

- Лори - провикна се мъжки глас, влизайки в кухнята.
Жената се обърна назад към него, поглеждайки към големия плик, който носеше мъжа.
- Този плик дойде току-що за теб - кажа той и ѝ го подаде през кухненския плот, поглеждайки я учуден.
- О, от работата. Напоследък сме много натоварени и ми обещаха да пратят част от документите вкъщи - каза Лори, поемайки плика с едната ръка, докато с другата слагаше бърканите яйца в чинията пред мястото, на което се бе настанил мъжа.
- Чувствам се гузно. Ти работиш и се трудиш толкова много, защото аз не успях да запазя работата си.
- Хей, мили, няма причина да се чувстваш гузно. Така се е случило. Сигурна съм, че скоро ще намериш нова работа - Лори се усмихна и целуна мъжа.
- Да, да. Да се надяваме - отвърна той и ѝ се усмихна.
- Сока от портокал свърши, затова съм оставила в хладилника този от горски плодове. - Говореше тя, докато оставяше съдовете в мивката. - Ако имаш нужда от нещо друго, само кажи. - Усмихна се и тръгна с плика към другата стая.
- Лори?
- Да? - спря се и се обърна към мъжа.
- Обичам те, знаеш нали?
- Знам. Аз също те обичам, Дъг. - Усмихна се мило и влезе в спалнята, затваряйки врата след себе си.
От година вече Лора Суан беше Лори Куейд. Съпруга на Дъг Куейд, щастливо женени от 3 години. Все още нямат деца, но и не бързат. Искат да стъпят здраво на краката си, преди да предприемат такава голяма стъпка и искат да знаят, че ще може да си позволят всичко, от което се нуждаеше едно дете. Но въпреки това се обичаха безумно и нищо не можеше да застане между тях.
Това беше мисията на Лора. Преди две години, когато и бяха дали подробности за мисията Лора се бе поколебала, но не беше тя тази, която да вземе решение. То вече беше взето за нея. Тогава спомените на Дъг бяха изтрити и заменени с тези на него, като верен съпруг на Лори Куейд, жената, която обича най-много от всичко. Спомените му, че е Сянка, спомените за силите му, всичко беше заличено. Единственото, което можеше да си спомни бе нормален живот, който е имал като дете в малко градче близко до опустошеният Ню Йорк, как с Лори се запознали преди четири години съвсем случайно и как преди три години той ѝ предложил да бъде негова жена и тя приела. Това била целта на главнокомандващите, той да не си спомня що за създание е, за да не може да използва силите си и да се превърне в следващия Натаниел Лоруик. При други обстоятелства никой нямаше да си прави труда да заличава спомени и да създава нови, но Борда имаха планове за него, които казваха, че ще помогне за спасяването на човечеството. И Лора Суан беше единствената достатъчно доверен и способен Ловец, който да продължава да играе тази игра на любеща съпруга вече година и да е способна да дръпне спусъка без да ѝ мигне окото ако нещо се обърка в следващия момент. Никой не се съмняваше в способностите на тази жена. Никой.

Седем месеца по-късно

- Лори. Лори!
Дъг беше притеснен. Имаше нещо в него, което сериозно не беше наред. Той самият някак си не беше наред, не можеше да бъде, не и след всичко, което бе направил преди час.
- Дъг? - Лори излезе от стаята и го посрещна в хола. - Какво има, мили? - Обви ръце около лицето му и го погледна в очите. Нещо го тревожеше, беше се случило нещо.
- Нещо стана, Лори. Нещо... Аз направих нещо.
- Какво, мили? Какво се е случило?
Дъг хвана ръцете ѝ и ги отдръпна от лицето му. Отдалечи се от нея на няколко крачки и погледна през прозореца, за да провери дали някой го е проследил. Отдръпна се от там и се обърна към Лори.
- Дъг, притесняваш ме. Какво има?
Мъжът се хвана за главата.
- Аз... направих нещо, Лори - каза той. - Това - показа татуировката си, - това не е от пиянска нощ, Лори. Това е нещо друго, това е знак. Аз съм един от тях, Лори. Аз съм един от тях. Аз съм Сянка и мисля, че някой ме е накарал да го забравя.
Лори направи крачка към него.
- О, мили - каза му тя. - Всичко ще е наред.
Прегърна го.
- Не знам какво да правя, Лори. Не знам. Трябва, ние трябва  да се скрием някъде. Ловците, те ме видяха. Мисля, че им избягах, но трябва да отидем на безопасно място. Лори... - Дъг усети как Лора започна да стиска по-силно прегръдката около врата му. - Лори, какво... Лори, не мога да дишам. Лори...
- Не се съпротивлявай, Дъг. - Тонът ѝ се беше променил. Вече не беше онзи мил и грижовен, който му помагаше да заспи.
- Лори... - Дъг я хвана и стисна силно ръцете ѝ, в опита си да ги махне от врата му, но захвата ѝ беше по-силен, отколкото той очакваше. Засили се и я бутна силно в стената до тях. Лора отпусна захвата, а Дъг побърза да се измъкне.
- Както ти става, Лори?! Защо направи подобно нещо?
- Това е мисията ми, Дъг. Ако разбереш, трябва да те елиминирам. Онзи плик, който получих преди седем месеца ми ме упълномощава да извия този твой врат веднага, щом разбереш.
- Какво за Бога?! - Викна Дъг, застанал в отбранителна позиция, както и Лори.
- О, моля ти се. Наистина ли вярваш, че жена като мен ще прекара живота си в тази дупка заедно с теб?
Дъг затвори за миг очи, в опит да се осъзнае. Тогава Лора се възползва от момента и го нападна. Трябваше да го елиминира възможно най-бързо, преди да е използвал силата си и да е унищожил един Бог знае кое място.
- Ти... Ти не си Лори! - той хвана посягащата ръка към него, след като понесе няколко жестоки удара. Лора замахна с другата, но той също я хвана. Тогава Лора се хвана за неговите ръце, плъзна се на пода, държайки ръцете му, минавайки през краката му и изправяйки се го преобърна, а той падна силно на пода.
- О, не. Лора съм, просто не съм милата ти и любеща жена- отвърна тя и скочи върху него, ала той се претърколи и с един отскок се изправи преди Лора да има възможността да го удари.
Започваше да си спомня за бойните техники, благодарение на които бе успял да убие няколко добри Ловци преди две години и половина в Лос Анджелис. Но това нямаше да е толкова голям проблем за Лора.
"Лора, какво става там? На позиция сме, само дай знак", чу се в слушалката в ухото на жената.
- Стойте. - Отговори Лора, хващайки леко слушалката в ухото си.
- На кого говориш? - попита Дъг. - Те ли са? Защо го правиш?! Ние се обичаме, Лори!
- Обичаме? - засмя се силно Лора. - Това са спомените и чувствата, които сложихме в теб, Дъг. Преди близо две години.
- Ние сме женени от три - продължи объркано Дъг.
- Съжалявам, Куейд. Целият ти живот е просто сън. И този сън ще приключи много скоро.
Лора направи крачка към него, нанасяйки серия от удари в стомаха му. Дъг залитна назад. Лора го спъна бързо и бе готова да го удари, но той се мръдна и юмрука на Лора се удари в каменния под, от което последва вика ѝ. Изправи се и отпусна и сви юмрука си няколко пъти в опит да раздвижи равномерно кръвта.
- Значи това... всичко... брака ни е било лъжа? - попита той.
- Добро утро.
Изрита го силно в корема, а той се разби в камината, бутайки всякакви сувенири и снимки, наредени на нея. Изправи се и последваха още няколко удара от страна на жената, докато той се осъзна и отвърне. Лори падна на замята, след което той я хвана и бутна силно съм стената отсреща, а гърбът ѝ попадна на снимката от тяхната "сватба". Малки парченца стъкло проникнаха в кожата на Лора. Веждите ѝ се събраха и тя стисна силно очи от болка.
- Защо? Защо ще го правите?! Кажи ми защо! - Развика се Дъг в лицето на Лора. Тя не отговори, сви крака си и изрита Дъг в слабото му място. Той се преви и падна на колене. Лора се качи на врата му и се завъртя, карайки и двамата да се ударят в пода, след което стисна силно захвата с крака си, в опит да го задуши. Дъг обаче я хвана за петата  и ѝ изви крака до толкова, че се наложи Лори да го пусне. Дъг се изправи и се затича към входната врата, ала преди да я отвори Лори натисна спусъка на пистолета, който бе взела от вътрешната част на камината, и пръсна мозъка му на малки парченца.
Спусна ръката си надолу и с другата хвана слушалката в ухото си.
- Целта изпълнена. Повтарям: целта изпълнена. Дъг Куейд е мъртъв.
Хвърли слушалката някъде близо и спря, за да си поеме няколко глътки въздух. Опря се на стената. Тогава в къщата нахлуха въоръжени Ловци и агенти, след които дойдоха и парамедиците и се погрижиха за нея.

Kate Beckinsale