-clara light.
Силиум
Брой мнения : 392
Join date : 07.07.2013
Местожителство : Harbor Hills
 |  Заглавие: Aria Summers  Вто Юли 30, 2013 11:55 am | |
| ариа съмърс
Силиум; родена на първи февруари; FC: Lucy Hale
Шестнайсетгодишното момиче стоеше пред къщата и се любуваше на една от онези стари книги, които стояха в библиотеката на баща ѝ.Съкровището в ръцете ѝ беше доста старо, но все пак Ариа Съмърс за първи път я четеше.Може би в библиотеката имаше милиони книги, от които тя бе прочела половината.Сега ѝ оставаше другата половина, а момичето изобщо не се бавеше.Напредваше с всички сили.
Тъмнокестенявата ѝ коса, отиваща към черна, се спускаше по раменете ѝ, захваната от дясната страна с черна фиба.Тъмнозелените ѝ очи, с някаква почти невидима смесица със сивото, бързо слизаха по редовете на четивото.Тънките ѝ устните се отваряха съвсем леко, четейки думите, написани върху страниците.Миглите ѝ пърхаха при всяко нейно премигване.Беше като кротък ангел, който стоеше съвсем спокойно, нямайки си друга работа.А Ариа наистина си нямаше друга работа.Беше началото на лятото, когато дългоочакваната ваканция най-накрая пристигна.Тя бе кръстосала краката си и леко размахваше левият си крак в такт с някаква мелодийка, която се чуваше отдалеч.Ръката ѝ беше окичена с най-различни гривни, които перфектно се свързваха с тоалета ѝ.Лицето ѝ беше меко и леко бледо.Беше като на порцеланова кукла, без нито една луничка.
За миг очите ѝ се преместиха към небето и тя ги присви срещу лъчите.Слънцето печеше силно, навън беше горещо.Тя протегна ръката си и пръстите ѝ се обвиха около стъклената чаша, пълна с ледено студена вода.Отпи няколко глътки, колкото да утоли жаждата си, а след това отново я постави на мястото ѝ.Беше спокоен ден, очакваше се и да завърши с пълно спокойствие.
От къщата се чу някакъв шум и Ариа постави книгата върху масичката, която стоеше до нея.Стрелна с поглед входната врата.След това стана и безшумно отвори вратата.Шмугна се вътре и затвори, като тръгна с тихи стъпки към кабинета на баща ѝ.Тя знаеше, че сега там стои някакво момче от расата "Сенки" и разговаряше на дълго и нашироко с мъжа, който имаше голям опит в бягството от ловците.Баща ѝ беше Сянка, а майка ѝ обикновен човек.А тя беше Силиум.Харесваше ѝ да помагат на същества като баща ѝ.Смяташе ги за съвсем нормални и всъщност тайно обичаше да зяпа татуировките им.Винаги в тях намираше по нещо ново.А след това се опитваше да ги нарисува върху един от белите листи в скицника ѝ.Да, тя беше художничка и при това много добра.
Ариа забеляза, че вратата на кабинета беше открехната.А това съвсем не беше нормално.Баща ѝ винаги затваряше вратата, независимо дали вътре има някого или не.Тя промуши главата си вътре и забеляза безпорядъка, който цареше в стаята.Всички неща, които стояха на бюрото, сега бяха на пода в най-различни посоки.Всички шкафове бяха отворени, а всичко отвътре беше навън.Столът беше захвърлен в ъгъла.А големият кожен диван на баща ѝ се намираше разподран на земята.
Госпожица Съмърс изпита онова странно чувство, когато те е страх.Тръпки полазиха по гърба ѝ и тя затърси баща си с поглед.Но него го нямаше.Също нямаше следа и от момчето.Тя знаеше какво става.Знаеше, че ловците са тук.Знаеше какво трябва да прави.Тя затвори вратата и тръгна към стълбите, но точно преди да стигне, някой обви ръце около тялото ѝ и я понесе нанякъде, като запуши устата ѝ.Ариа се опита да извика, но не можеше.Опита се да рита с крака, но беше безуспешно.Ръцете ѝ също нямаше да ѝ помогнат.
След около минута тя усети силен удар в главата си и изпадна в безсъзнание....
Ариа бавно започна да отваря очи.Когато ги отвори, премигна няколко пъти, след това огледа помещението, в което се намираше.Усещаше силна болка в главата си.Опита се да я разтрие с ръката си, но осъзна, че и двете ѝ ръце бяха завързани за стола, на който я бяха поставили, с някакво въже.Беше толкова силно, че ако се опитваше да се освободи, може би само щеше да се нарани.Краката ѝ също бяха завързани така стегнато.А на устата ѝ беше лепнато тиксо, което имаше някаква неприятна миризма.Тя се опита да извика, но издаде само някакъв странен звук, наподобяващ пискливо ръмжене.След минута сигурно бе чута и вратата бясно се отвори, а в помещението влезе някакво момче, сигурно с четири години по-голямо от нея, и се насочи право към момичето.Грубо махна лепенката от устата ѝ и я погледна с леден поглед, който не вещаеше нищо добро.Ариа използва мига и започна да крещи с всички сили, не знаеше дали изобщо имаше кой да я чуе, но не болеше, ако поне се опита.В отговор получи силен шамар от момчето и подобие на ръмжене.
-Млъкни, по дяволите!Никой няма да те чуе!
Ариа усети пареща болка по бузата си.Беше изплашена и ядосана.Но страхът бе далеч по-силен от цялата ярост, която изпитваше в момента.Момчето я погледна право в очите.Бяха сиви, мрачни.Очи, в които се четеше само и единствено смелост.Явно не го интересуваше, че ѝ причинява болка.Та той беше ловец, а тя Силиум.Защо да го интересува?Ловецът придърпа един стол и седна до Ариа.Лицата им бяха на няколко сантиметри, когато тя усети, че една сълза се стече надолу.Мамка му!Сега не трябваше да бъде слаба!Не трябваше да показва, че изпитва страх!
-Пусни ме!
Прошепна тя с треперещ глас.Беше слаба.Не беше силна.Не можеше да бъде.Беше само на шестнайсет години.Беше малка.Не разбираше.Не знаеше какво да направи, как да постъпи.Момчето се изсмя.Тя искаше да го удари.Искаше да му зашлеви силен шамар.Искаше да умре.
-Така става, като помагате на Сенките.
Той ѝ намигна.Защо правеше това?Защо изобщо съществуваха ловците?И защо се занимаваха с нея?Какво беше направила тя?Къде беше баща ѝ?Къде беше майка ѝ?Ами онова момче, Сянката?Къде бяха те?Бяха ли живи?Имаше толкова много въпроси, чиито отговори никога нямаше да получи.Особено ако сега умре.Но не искаше да мисли за смъртта.Още от малка тя изпитваше панически страх от смъртта.А сега, когато най-възможният вариант бе да я убият, сърцето ѝ биеше ужасно бързо, сякаш всеки момент ще изскочи от гърдите ѝ.Но те не можеха да я убият.Нито пък можеха да убият семейството ѝ.Не трябваше!Не беше редно!Та тя беше на шестнайсет години, не можеха да ѝ отнемат нещото, което тя обичаше с цялото си сърце.Родителите ѝ.От очите на Ариа започнаха бавно да се стичат сълзи.Тя се чувстваше слаба, безпомощна.Имаше чувството, че всеки момент той ще я убие.Та не беше трудно.Тя беше Силиум, лесно можеше да бъде убита.Твърде лесно...
-Преди да убием баща ти, той каза да те оставим жива...Трябваше да го видиш колко жалко изглеждаше.Почти колкото теб!
Ариа разтвори широко очите си.
Баща ѝ беше мъртъв.
-Не!
Прошепна тя.Очите ѝ се пълнеха със сълзи, които не спираха да се стичат.Тя започна да крещи, сякаш ѝ беше за последно.Опита се да се помръдне, да се освободи, да спаси баща си и майка си..и онова момче.Ловецът отново се изсмя, а след това погледна към вратата.Тя се отвори и в стаята влезе някакъв едър мъж, който донесе голяма чанта.Изведнъж започна да мирише силно на кръв.Ариа усети, че миризмата идва от чантата.Молеше се това да не е главата на баща ѝ.Сълзите не спираха да се спускат по бузите ѝ, не ѝ пукаше колко жалко изглежда в очите на ловеца.Тогава той отвори чантата и миризмата стана доста по-силна, непоносима.Ариа мразеше миризмата на кръв, ставаше ѝ лошо.Но сега имаше далеч по-сериозни проблеми.Момчето бръкна в чантата и се ухили на Ариа.Тя забеляза как щеше да извади нещо оттам, затова стисна силно очите си.Не искаше да гледа.Никога нямаше да си отвори очите!Никога!
-О, хайде, принцесо, не искаш ли да видиш баща си за последно?Макар и да не успя да дойде цял...
Ариа силно стискаше очите си.Нямаше да си позволи да погледне.Не искаше!Знаеше, че я лъжат!Знаеше, че това не беше главата на баща ѝ.Беше просто капан.
-Майната ти!
Силният крясък се разнесе из помещението.Може би това я правеше силна.Може би си позволи за един миг да се почувства безстрашна.
Изведнъж всичко се преобърна.Чу се изстрел, след което в помещението влезе някой.Ариа не отваряше очи.Знаеше, че каквото и да става, то не си заслужава.Щеше да види главата...А някаква малка частичка в нея знаеше, че ще принадлежи на господин Съмърс.
Минаваха минути...
Дълги.През които пред нея ставаше нещо, а тя просто стоеше със затворени очи.
След малко усети как някоя се доближава до нея.
Тя настръхна.Страх!
-Ариа, отвори очи! - гласът ѝ беше познат.Беше като на онова момче Сянка, което семейството ѝ беше подслонило - Хайде, Ариа!Аз ще ти помогна!
Тя усети как ръцете ѝ се освободиха от въжетата, а след това и краката.Ариа пое ръката на момчето и след секунда отвори очите си.Той я беше поел в прегръдките си, така че тя да не може да вижда нищо зад него.Знаеше, че там стои главата на баща ѝ и извъртя главата си, опитвайки се да го види...за последно.
Но не успя.
---
За две години Ариа успя да помогне на много Сенки.Заедно с Нейтън, момчето, което успя да спаси самата нея, обикалят из света.Тя му помага с всичко, което може.А той помага на нея с търсенето на майка ѝ.Сега госпожица Съмърс чувства Нейтън като свой брат.
Но някак си се разделиха и двамата тръгнаха по свой собствен път..
Може би съдбата доведе Ариа в това градче Харбър Хилс.Или просто фактът, че тук беше пълно със Сенки.
Добре.Нека заложим и на двете предположения.
|
|
ms. adler
Администратор
Брой мнения : 2023
Join date : 03.07.2013
Age : 27
| | Заглавие: Re: Aria Summers Вто Юли 30, 2013 12:01 pm | |
| Одобрена си!
Добре дошла и приятно прекарване. |
|
