ВЪНШЕН ВИД: Каси имаше все още детинските си черти, но също така и беше жена. Очите и бяха пъстри и на по- ярка светлина изглеждаха така сякаш блестят. Имаше дребни лунички които тя самата намираше за красиви и характерни за нея. Кожата и беше млечно бяла на цвят, граничеща с карамелените оттенъци. Над блестящите и очи се спускаха гъстите черни мигли, като завеса. Косите и бяха дълги и тъмно кестеняви на цвят. Тялото и беше някак малко, но и предизвикателно. Можеше да се похвали със скромната височина от 1.70 сантиметра. Беше кльощава и някак смачкана. Очите и винаги бяха в най- ярките тонове на червеното, а пълните и устни бяха винаги побелели и „невидими”.
ХАРАКТЕР: Каси беше интересен характер. Имаше приятели, но те бяха просто сенки в нейния ден. Подминаваше ги и не си правеше труда да ги слуша. Лесно беше да се каже, че е депресирана, често и хората го правеха. Но това при Каси беше много по- дълбоко. Тя поемаше наркотици за да потуши болката си, пиеше за да я забрави и мразеше, просто, защото така и харесваше. Не обичаше прекалено надутите хора, или тези които се опитваха да истанат приятели като изтъкваха нощния си живот. За нея това беше жалко, въпреки, че тя на беше по- различна. При нея всички беше едно голямо противоречие. Мразеше някой да и противоречи и да и се меси. Не изпитваше любов към никой, за еня всичко беше една вечна игра.
ИСТОРИЯ: Каси беше израснала на улицата. Беше отгледана от една бездомница която непрекъснато я караше да работи като чистеше чужди домове, крадеше, а когато стана по- голяма дори за известно време я прати в публичен дом. Каси мразеше всичко което представляваше. Поради тази причина започна да поема наркотици. Криеше припечеленото за да си купува дрога. Наркотиците донесоха и други проблеми като шизофрения и разстройство на личността. Един ден, след една дълга нощ, една жена я видя. Каси беше легнала изтощена на земята в раздърпаните си дрехи и беше притворила очи, но не можеше да заспи. Главата я болеше, а светът и се струваше далечен. Тази жена се смилила на нея и я завела в един детски дом. Естествено всички се пазели от Каси и се стараели да не говорят с нея. Все пак кой иска да е приятел с лудата наркоманка? Каси не била отчаяна, но определено не била и щастлива от положението си на атусайдер. След една година непрекъснати сеанси с терапевтка която имаше повече проблеми и от Каси, госпожица Боках беше по- добре. Не...много по- добре. Никой от работещите в детския дом не можели да си обяснят как от една наркоманка отчаяла се от живота, на една доста крехка възраст, се беше превърнала в това щастливо дете. Но това беше дори скромно, Каси сякаш имаше амнезия, беше забравила всичките си предишни чувства и сега беше доста по- лекомислене и весела. Проблема беше там, че се държеше като пет годишно дете и то от най- палавите.
Служителите в детския дом вече не понасяли Каси и решили да намерят алтернативно решение, за да не я изхвърлят на улицата. Говорили със свой приятели в Харбор Хилс и те се съгласили да предоставят една скромна къща на момичето, ако тя работи като сервитьорка в сладкарницата им.
Когато разбрала Каси се зарадвала, защото освен подобреното си настроение тя беше подобрила и апетита и. Непрекъснато и се ядяха сладки, торти, пасти и подобни. Когат си тръгваше беше повече от щастлива, но все пак не пропусна нито един от терапевтите, за да му каже довиждане, въпреки нетърпението си.

Одобрена си!
Добре дошла при нас и приятно прекарване във форума.