FC: Rachel Skarsten

~ Беатрис Ан Форстър ~ Беа, Би, Трис, Ан ~ 25 годишна; 13.12 ~ Сянка ~ Puppet Master (Кукловод) ~



Дали има по-голяма манипулаторка на света от нея, вероятно -не. Толкова е глезена, че си мисли, че всеки трябва да ѝ изпълнява желанията, независимо иска или - не. Възприема всеки като даденост и използва хората за свое угодяване. Не ѝ пука какво изпитват другите, какво им причинява и какво ги кара да правят. Единствено иска на нея да ѝ е добре и да ѝ бъде угодено. Силата ѝ прекалено много улеснява нещата за нея, защото само да щракне с пръсти и всеки ще направи каквото желае тя, дори да се самоубие. Кучка от мозъка до костите си е и нищо не може да я промени - дори любовта. Това чувство за нея не съществува, защото тя може да накара всеки да легне с нея колкото и той да не иска. Коравосърдечна е и даже някой да твърди, че е била наранена и заради това е такава - греши, тя си е такава. Наистина няма сърце - за добрите неща, но за другите да. Ядосва се, гневи се, мрази, ненавижда, завижда и т.н. Всички зли чувства са в нея. Обожава да разиграва хората, сякаш са ѝ кукли на конци, но и те са, когато използва силата си. По-добре не се забърквайте с нея, защото ще направи живота ви ад. Мрази някой да ѝ пречи и да иска да я спре, особено Ловците. Убила е доста от тях, посредством силата си, за да им се измъкне. Опасна е и то много и заради хора като нея сенките ги мислят за зли същества и ги преследват.



Преди 11 години

- Това е супер. - гласът на малко момиче се разнесе наоколо и то с превъзбуда.
Туко-що тя бе открила нещо, нещо превъзходно за нея. От толкова години бе чакала този момент. Цял живот може би е мечтала за това. От както се помни знае всичко за сенките и че тя е такава и някой ден ще се отключи силата. И днес бе дошъл този ден. 14-ят ѝ рожден ден бе станал любимият ѝ спомен, любимият ѝ ден. Защо ли? Заради силата ѝ разбира се. Но нека кажем, че би трябвало и да е най-трагичния ѝ ден, но тя не го счита за такъв. И как да го счита като точно този ден напълно я превърна в това, което е - психопат.
След като момичето разбра каква бе силата ѝ слезе по стълбището бавно и подскачайки , слагайки си "маска" на лицето все едно е малко и наивно детенце.
- Скъпа много си радостна. - чу се женски глас, който бе на майката - Сигурно си разбрала каква е силата ти. Така ли е или все още не? - усмихната жената погледна момичето, докато режеше зеленчуци на дъската в кухнята.
Момиченцето само се подсмихна лукаво и седна на един стол. Седеше и гледаше майка си и не казваше и дума, а само се усмихваше. Все едно виждаше нещо, което ѝ доставя удоволствие. Изведнъж жената на кухненския плот се поряза жестоко.
- Беа! - извика жената. -Донеси аптечката. Бързо! - заповяда ѝ тя строго като стискаше една кърпа около пръста си.
- Защо? - каза изведнъж момичето. - Тя не ти трябва. Няма да ти помогне. - на лицето ѝ седеше една усмивка, лукава и самодоволна.
- Какви ги говориш? - леко се учуди майката. - Казах да донесеш аптечката. Веднага! - развика се жената срещу Беатрис, а това не помогна, а само влоши нещата.
- НЕ МИ ВИКАЙ! - изрепчи се Беа като стана права и изведнъж всичко се промени.
Майката пусна кърпата, която държеше около порязания пръст и взе ножа. Вдигна го и го опря до гърлото си. По лицето ѝ се четеше ужас, учудване и неразбиране.
- Какво става? Защо ръката ми се движи сама? - гласът на жената трепереше и едва успяваше да се разбере какво казваше.
Наистина не разбираше ставащото. Ръката ѝ от само себе си бе грабнала ножа и го бе опряла до гърлото ѝ. Сякаш някой движеше ръката на жената. Тя не можеше да я отмести. Опитваше с всички сили да свали ръката си, но не ставаше.
- Беа, ти ли го правиш това? Ти ли го направи? - изведнъж ѝ просветна на жената и обърна молещият си и жален поглед към дъщеря си. - Ако си ти, моля те спри! Разбрах те. Моля те. - жално се опитваше всичко жената, за да се спаси, за да спаси живота си.
Момичето мълчеше и не обелваше и думичка. Тишина само тишина бе наоколо. Жената почна да се поти и не разбираше нищо от ставащото. Това я побъркваше. И ето, че Беатрис реши да проговори най-сетне.
- Нали ти казах, че няма да ти помогне аптечката...мамо. - един безчувствен поглед се плъзна от нея към майка ѝ.
И изведнъж ръката на жената започна да забива ножа в гърлото ѝ и то бавно. Виковете на майката бяха силни и умоляващи се. Сигурно всички съседи ги бяха чули вече, но това караше Ан да се чувства все по задоволена и от гледката и от чуващото се. Тя наистина не бе наред. Използваше силата си, за да убие майка си и на всичко отгоре изпитваше удоволствие от това.
- Моля те, Беа, моля те. Спри! Ще направя всичко, което искаш. Всичко. Само спри това. - умоляваше я жената от все сърце, но малкото момиче изобщо не чуваше думите ѝ.
Продължаваше да забива ножа по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая виковете на майка ѝ не се задавиха и накрая не спряха, а тялото ѝ не се стовари безжизнено на земята. Беатрис се засмя на това сякаш гледаше смешен филм. Не и мигна окото, докато правеше това. Чу се вик от мъжки глас. Момичето се обърна и видя баща си, който седеше на вратата. Той бе ужасен и се бе вцепенил на едно място от случката, която бе видял.
- Какво си направила? - каза изведнъж и погледна към дъщеря си. - Ти си чудовище. - уплашен извика той като тръгна към Беа, за да я хване и навярно нарани или дори да я убие.
Но той спря на едно място и не можеше да мръдне. Напрягаше тялото си и не ставаше нищо. Изведнъж се обърна и тръгна към трупа на жена си. Спря се там и извади забития нож. И докато успее да каже нещо, си преряза гърлото и се строполи на пода. Със самодоволна усмивка на лицето Беа седеше и гледаше картинката пред нея.
- Мерси за комплимента татко и сбогом. - съвсем радостоно изрече тези думи момичето.
След това се чуха сирени. Дойдоха полицаите, съседите, а Беатрис се направи на уплашена и стресирана от случката, която била че родителите ѝ се самоубили пред нея самата казвайки ѝ колко я мразели и тем подобни.