Samantha Makenzey

Заглавие: Samantha Makenzey Съб Авг 24, 2013 6:18 pm

Samantha Makenzey
20 години- 01.09.1993
Human

I am ...
Характера й не се описва с една дума. Като за начало можем да кажем, че е мила към всеки и трудно може да я накараш да мрази. Дори да сгрешиш би ти дала втори шанс, но ако си я предал жестоко едва ли ще получиш нещо повече от презрителен и пълен с огорчение поглед. Би помогнала ако й се отдаде възможност. Обича да вижда хората около себе си щастливи и мрази кавги. Може да е срамежлив на моменти, но когато се отпусне може да се радваш на чаровни усмивки и щастливи очи. Обича приятелите си и за тях би направила всичко. Държи на тях и никога не би ги наранила или предала. Тя е мечтателка и доста сантиментална. Вярва в любовта и знае, че въпреки ужасния свят в, който е живяла до сега все някога ще намери някой, който да я цени и обича с цялото си сърце. Обича ягодов шейк и да излиза с приятели. Обича да споделя каквото я тревожи и мрази да остава неразбрана. Друго, което мрази е да бъде заблуждавана, да бъде лъгана или тя да е принудена да лъже.

One sad story.

01.09.1998 - Рожденият ден на Саманта.
- Кое е голямото ми момиченце? - попита ме медения глас на мама. Тя бе седнала в долният край на леглото ми и държеше голяма кутия в синя опаковка с бяла панделка. Очите ми сфетнаха и казах с тънкото си детцко гласче.
- Подаръци! - след това се изправих на леглото и заподскачах на него. Чувах как прожините му почнаха да скърцат и се хвърлих в прегрътките на мама. Тя ме настани в скута си сложи подаръка в ръцете ми. Подпря глава на рамото ми и ме подкани.
- Отвори го! - на лицето ми изгря усмивка и малките ми ръчички почнаха да развързват панделката неопитно. След като се справих с нея я оставих да поадне на земята и повдигнах капака на кутията. Очите ми грейнаха и усетих как кожата на мама се опъна от широка усмивка. Малките ми очички поеха предмета и казах.
- Камера! Благодаря мамо! - обърнах се и я прегърнах. Бях малка за камера, но можех да снимам идеално. Знаех от кой ъгъл и как да снимам. Бях доста добра в това за разлика от другите деца. Мама ме наричаше ,, малкото генийче''. Станах бързо, а кутията падна на земята. Държах камерата си в ръце и застанах пред мама. Усмихнах й се и казах.
- Усмихни се мамо. - тя се усмихна и аз натиснах малкото, кръгло копче. Чух щрак и на малкото екранче на камерата се появи снимката. Мама беше великолепна. Усмивката пак се показа на лицето ми. Чух маминия глас и внимателно се заслушах.
- С баща ти имаме и още един подарък за теб. Ще ходим всички заедно на пикник в гората. - в очичките ми пламна един плам, който бе характерен само за малките деца. Заподскачах гледайки да не изпусна камерата.

***

Татко спря джипа и през прозореца ми се откри красивата гора. Борочета и други видове дървета напълно зелени, накацани от различни пойни птички. Усмихнах се и чух как мама и татлко слезоха от колата затръшвайки вратите след себе си. Побързах да отворя своята и изтичах навън. Бяхме спряли на голяма и обширна поляна. Тичах с всичка сила и когато се изтущих просто легнах на леко боцкавата трева и се засмях от радост. Станах и отидох при мама и татко. Мама бе постлала големият чаршаф,а татко бе легнал и ме гледаше.
- Мамо. Хайде да ходим да снимаме. - горях от нетърпение да заснема първите си снимки на новата си камера. Тя се усмихна и каза нещо на татко шепнешком. Стана и ме хвана за ръка. Подаде ми камерата и тръгнахме към гората. Аз подскачах по детски и стисках с всичка вила камерата. Навлязохме в гората и изглеждаше доста гъста от колкото когато бях в колата. Почнах да щракам почти всичко което видя. Цветята, птичките дори насекомите. Влизахме все по-навътре в гората и срещахме все по-красиви неща за снимане.
Докато снимах видях бяло петно на фона на зелената гора. Приближих се и насочих камерата си. Беше вълк. Красив, бял вълк със сини, кристални, пронизващи очи. Щракнах една негова снимка и тръгнах към мама, която гледаше едно интересно цвете. Чух стъпки зад себе си и се обърнах. Вълкът стоеше озъбен срещо мен и издаваше ужасяващ гърлен рев. Изпищях, а той ми се нахвърли. Усетих пронизваща болка в близост до корема си. Не можех да направя нищо друго освен да пищя. Мама веднага се опита да ми помогне. Избута вълка и ми изкрещя.
- Бягай! - аз се бях вцепенила. Цялата се тресях от случващото се пред очите ми. Вълкът нанасяше ухапвания на майка ми. Нямах сили да помръдна. Чувствах се сякаш една част от мен умираше. Чувствах как рокличката ми се мокри от кръвта, която идваше от раната на корема ми. Просто стоях на едно място и слушах писъците на майка ми. Гледах вълка, който искаше да захапе някъде където щеше да убие жертвата му. Една сълза се стече по бузката ми. Студенината й ме извадих от състоянитео ми и мозъкът ми почна да работи бързо. Затичах се към татко с писъци и с всички сили. Излязох на поляната и щом видях, че той ме забеляза се строполих на земята. Изгубих съзнание.

***

Събудих се в болницата. Татко беше седнал на стол до леглото ми и бе свел глава надолу.
- Татко. - едва каза детския ми немощен глас. Подадох му ръка, а той я пое. Вдигна глава и видях как цялото му лице беше подпухнало от плач. Надигна се и ме целуна нежно по челото.
- Мама? - зададох като въпрос и той отлично разбра какво имам предвид. Поклати леко глава в знак на отрицание и сълзите ми рукнаха от очите ми. Татко ми подаде камерата и аз я прегърнах.

01.10.2006
- Татко! Отвори моля те. - тропах на вратат му, но той се бе заключил. Носех поднос с храна за него. След смъртта на мам той се бе депресирал и се случваше по цял ден да не излиза от стаята си. Заблъсках с юмрук по вратата.
- Татко моля те. Отвори ми! - мразех когато ставаше така. Трябваше да яде. Не беше ял или пил нищо цял ден. Бе ми омръзнало от това. От осем години това се повтаряше неспирно. Мразех когато се изолираше по този начин от мен и от света. Преди не се бе заключвал, но последната година всеки път щом отиваше в стаята си, която преди време беше и на мама, се заключваше. Понякога с часове стоях пред вратата молейки го да ми отвори.
- Обичам те скъпа. Ще предам на майка ти, че я обичаш. - това не ми харесваше. Изпуснах таблата на земята. Чашата и чинията се пръснаха на милиони парченца, а храната се разпиля безпомощно на пода. Започнах да натискам бравата надявайки се да се отвори.
- Татко не говори глупости! Отвори ми! - крещях с пълно гърло. До сега не бе ми говорил тези неща. В такъв момент през главата ти минават най-ужасни мисли. Започнах да блъскам с всичка сила по вратата дори се оптвах да я разбия.
- Сбогом мила. - след това чух истрел и цялата настръхнах. Сърцето ми се сви. Не можех да дишам. Не можех да си поема въздух от шока, че бях изгубила последния си близък човек. След миг си поех дълбоко въздух сякаш до сега не бях дишала и дробовете ми бяха жадни за кислород. Сълзите ми се стичаха и цялото ми лице бе обляно в тези малки, пълни с мъка капки. Натуснах по силно вратата и тя потдаде. Паднах на земята в стаята му заедно с вратата. За момент изгубих ориентация, но бързо си спомних какво трябваше да направя. Затичах се към баща си, който лежеше безжизнено на земята и се хвърлих върху него. Ударих му силен шамар, за да се свести, но той стоеше все така безжизнен. Мамка му!
- Татко!

Допълнително:

Сам има белег от нокти на корема си от дясната страна.

Заглавие: Re: Samantha Makenzey Съб Авг 24, 2013 6:31 pm

Одобрена си.
Добре дошла.Приятно прекарване. Samantha Makenzey 3157118945