Беше един от скучните дни в , които никой няма желаниеи за нищо . Светкавица последвана от силен гръм, който сякаш разцепи въздуха в стаята, остави след себе си наелектризиращо усещане.Беше необичайно мрачно за това време на деня, но това по никакъв начин не можеше да достигне до съзнанието на момичето.Тежките капки дъжд започнаха да барабанят по стъклата, превръщайки се в тих и приятен шум, чиято задача, сякаш бе да успокои положението.До ушите й можеше да достигне шума от листата на дърветата, удряни от дъжда и вятъра.Последва още един тътен, а след него още един.Навярно навън бе захладняло и времето нямаше нищо общо с красивото и приятно време сутринта .Но на Скарлет не й правеше впечатление.За нея, независимо какво бе навън, винаги всичко щеше да е слънчево .За първи път през живота си се бе откъснала от атмосферата на семейството си и от месеци не бе замесена в ничие убийство или измъчване. Постепенно загърбваше стария си живот, макар това да не изнасяше на близките й.Да, поддържаше връзка с тях, знаеше какво става във всеки един момент, виждаха се често - най-вече със баща си, но толкова. Ставайки от мястото си, за да затвори прозореца през който навлизаше хладен въздух, остави криминалния роман на дивана до себе си. Затваряйки прозореца, погледа й случайно попадна на не добре затворен шкаф.Знаеше, че там имаше просто събрани най-важните документи, но не разбираше защо бе отворен.Бе научена да вижда и най-малката промяна в картината и най-вероятно за това бе забелязала промяната.Отиде до него и го отвори.Първият документ не й бе познат и любопитството я накара да го вземе, за да го прочете.Върна се с него на дивана, разполагайки се удобно и го разтвори.Това което видя обаче й послужи като силен шамар.Сякаш се събуждаше от розова приказка, за да прозре лъжата около себе си.Беше чувала да се е случвало на други, но не смяташе и себе си за...толкова глупава."Документът" се оказа папка в която имаше абсолютно всичко за семейството й . Не знаеше дали да заплаче или да се разсмее истерично.В крайна сметка не направи нито едното, нито другото, ами остави папката до себе си, сложи върху нея една от възглавниците и кръстоса краката си.Върна се към романа, макар и да не разбра нито едно от събитията в следващите страници.Внезапно тръгна към най-близкия нощен клуб и паркира пред него. Слезе от колата си и пусна нехайно ключовете в джоба на сакото си. Показа личната си карта на охраната и влезе вътре. Музиката гърмеше в ушите му, разноцветни светлини осветяваха лицето й  а тя си преправяше път към бара, усещайки как полупияни момчета плъзгат нахално ръце по тялото й .  Умираше си за студено уиски след дългия ден в офиса, а нямаше нищо по-разпускащо от това. В интерес на истината се надяваше, че ще успее да си намери и компания, тъй като по-голямата част от колегите й имаха планове. Все пак беше петък вечер, а повечето от тях си имаха сериозни приятели, с които бяха заедно повече от година. Самиата тя не проумяваше как бе възможно, имайки в предвид начина им на живот, постоянното им отсъствие заради мисиите и вероятните скандали, когато се приберат. Когато седна, барманът се появи точно пред нея, питайки я какво ще желае.
- Едно мохито и ако може по-бързо - спокойно отвърна русокоската, но в мекия й глас се долавяше доста остра нотка, която накара бармана наистина да увеличи скоростта си на работа. Когато напитката се появи пред нея, Скарлет го дари с една чаровна усмивка, след което отпи глътка от питието си. Отпивайки поредната си глътка от мохитото, Скарлет беше забила поглед в една точка. Гледаше, но не виждаше. За миг се беше отделила от реалния свят, давайки си почивка на постоянните мисли, които нахлуваха в главата й и дразнеха цялото й съзнание. Проблемите с родителите й определено й се отразяваха зле. Усещаше как с всяка изминала минута главата й се натоварваше все повече и повече, имаше чувството, че най-накрая ще експлодира и това нямаше да е късно. Въпреки привидното разбирателсвто и царуващ мир по между им, всички бяха наясно, че нещата нямаше как да се оправят, а да станат по-зле беше почти невъзможно. Изгубено доверие, изгубена семейна връзка. Години на лъжи и измами . Унесена в мислите си , дори не усети кога всички около нея се правеха на перфектни танцьори но всъщност не бяха . С доволна усмека огледа отново мястото и потърси своята компания с поглед но не намери нещо до момента в , който вратата не се отвори и точно тогава влезна една доста изискана мъжка фигура която Скарлет нямаше как да не забележи .

За Елиът това бе поредния ден, в който щеше да излезе, да посети някой бар, да си поиграе с някое момиче, да му завърти главата и на сутринта да каже "беше ми приятно, но не си падам по обвързването". За него това се бе превърнало в ежедневие, като изключим факта, че понякога това ежедневие толкова бе пълно с караници и кавги, с гняв и яд, че бе трудно да се определи кое по-точно бе станало ежедневие. Постоянните викове, породени от вечнотлеещият гневен пламък в очите на Елиът? Или постоянните момичета, чиито имена вече бе забравил? Да кажем и двете, отговор по средата, щеше да бъде най-добре, тъй като ежедневието на Елиът бе изпълнено с по много и от двете.
Този ден нямаше да е по-различен. Алкохол, барове, момичета, малко грубост и малко яд. Перфектната комбинация. Стига момичето да е красиво и да си заслужава, защото денят на Нортмън и без това бе започнал лошо, ако трябваше да си признае - нещо, което той никога нямаше да направи. Никога, никога, никога! Та затова му се искаше поне този ден да завърши подобаващо.
Най-накрая щеше да се случи, помисли си младият ловец, изправен пред поредния нощен клуб, чията врата щеше да отвори. Това и направи, а щом пристъпи прага на въпросното заведение, Нортмън този път не си игра на оглеждане и подбиране. Сякаш толкова уморен и безпристрастен към всичко, той се насочи по-бързо от всякога към бара, където поръча на бармана двойно уиски. Ако имаше тройно, и такова щеше да си вземе, но за жалост, нямаше. Ее, не пречеше да си вземе още едно и още едно, когато си поиска.
Едва след като чашата с уиски се озова пред него и след няма и няколко секунди се бе изпразнила, Нортмън реши да се огледа все пак, като изви нетърпеливо вратлето си, а с пръстите на ръката си побутваше празната стъклена чаша, за да бъде отново налята. Не му пукаше колко пари ще изхарчи за алкохол, имаше в изобилие. А и това все пак бе алкохол, любимото му приятелче. Е, не бе единствено, но... няма значение. Всъщност, оказа се, че няма какво толкова Елиът да се оглежда. Точно до него, какъв късмет бе извадил, помисли си той, стоеше повече от красиво момиче. Стегнато тяло, руса коса, дълга до кръста почти, само. Игрива усмивка премина по лицето на Нортмън и без никакво колебание, мъжът се премести няколко милиметра по близо до... целта си.
- Какво прави момиче като теб само в нощ като тази?
Чу се тихият му, ала плътен и запленяващ глас, а погледът му се рееше около малкото цветенце, разпъпило пред него. Личеше си, че е младо и неопитно, не за второто може и да не бе много сигурен, но какво пък. И да бе, нямаше лошо. Само като си помисли той как изглежда, забрави за всичко. За това, че нямаше може би да е толкова интересно, но пък че щеше да е приятно и забавно, както винаги. Мислеше само как да прекара нощта хубаво, толкова егоистично от негова страна, но и въпреки всичко - приятно и забавно.