Sasha's house

Заглавие: Re: Sasha's house Сря Сеп 18, 2013 5:50 pm

Всяка вечер преди да заспи, или по скоро точно когато се е унесла, мозъкът й решава да си направи подъл майтап. Така червенокосата започва да размишлява над това как пропилява живота си и уж успешното й бъдеще бе равнозначно на това да се събуди, да оцелее, и отново да се върне в леглото. Предполагаше се, че до сега трябваше да е сред най-успелите от випуска й, но може би точно защото имаше толкова много възможности пред себе си, Лейн не можеше да избере само една. Психология или някакъв вид педагогика? Право или може би медицина?! Толкова много въпроси и нито един отговор.
И така, всяка вечер преди да заспи, Дилейн си обещаваше че на сутринта ще вземе живота си в ръце - ще спортува, ще си потърси работа и ще попълни няколко молби за колеж, но накрая, както хората казват "на трезвен ум", тя осъзнаваше че всъщност е твърде мързелива и тромава за спорта, твърде непохватна за да работи като сервитьорка, и определено не харесваше цялата бумащина с попълването на документи. Ставаше от леглото, отваряше хладилника и правеше единственото, в което бе добра - ядеше по цял ден.
Имайки предвид това, ще е логично да се запитате, защо червенокосата крачеше притеснено по една не особено оживена улица на сред Харбър Хилс, и то не за друго, ами на път за интервю за работа. На сляпо, или по-скоро броейки на "онче-бонче" бе избрала една обява във вестника, която гласеше "търся бавачка". Тя определено нямаше опит с децата, нито можеше да сготви, нито обичаше детските кътове в парка, за това въпроса "къде, по дяволите, отиваше" беше напълно в реда на нещата и напълно логичен. Не зависимо от всичко Адамс пое дълбоко дъх преди да натисне звънеца на голямата спретната къща, в която следваше да се изложи поразително.
Броя до 5 и ако никой не отвори си тръгвам. 1...2...3...
- Здравейте - провлачено пропя Лейн. - Говорихме по телефона, идвам за интервюто за бавачка? - беше глупаво да говори, предвид факта че вратата едва бе започнала да се отваря. Дилейн можеше да надуши аромата на мъжки парфюм, но определено не очакваше секси таткото, който стоеше на прага.
Може ли да бъда твоя бавачка?, помисли си червенокосата и стисна устни за да не го изрече на глас.

Заглавие: Re: Sasha's house Сря Сеп 18, 2013 6:12 pm

– Ватата, татееее – не особено сполучливо изпищя Василиса и се затича с вдигнати във въздуха ръце към входната врата.
Беше трудно да отглеждаш дете сам, особено когато нямаш никакъв тренинг с подобни неща. С всяка година, обаче, Александър започваше да свиква, привързваше се все повече към Лиса и накрая пуф! Живота му вече не можеше да протече без да бъде брутално събуден през нощта, за да чуе заветното „тате, имам чудовище под леглото”, а в допълнение на тази реплика, получаваше и „напишках се”. Естествено, когато нямаше бавачка, ставаше особено трудно, защото се предполагаше, че сутринта Саша трябваше да стане за работа, но въпреки това ставаше, оправяше цялата бъркотия с чудовищата и пишканото и я приемаше в собственото си легло. На сутринта, в най- добрия случай, щеше да се събуди сред сухи завивки. Ръката му често изтръпваше от навика на Василиса да я прегръща здраво и да спи така.
– ТАТЕЕЕ! – изпищя отново и го принуди да остави приготвянето на сутрешното си кафе.
Подскочи и докопа дръжката на вратата. Увисна на нея, а тя зловещо се отвори и изскърца. Александър побърза да изостави всичко и стигна съвсем на време, преди Лиса да удари главата си в стената зад вратата. Повдигна я на рамо, придържайки крачетата й, докато зад гърба му избухваше смях от все сърце.
– Добро утро, госпожице... – запъна се на името й. Не можеше да запомни всички кандидат бавачки, та те бяха толкова много. Отказа се от името. – Заповядайте.
Гласът му бе равнодушен, без излишни емоции, достатъчно консервативен, за да не загатва за нищо от истинския Волков. Той понесе непослушната си, пищяща дъщеря след колебливата Адамс. Затвори вратата с едно отмерено движение и пусна Лиса на земята.
– Тати, любопитна съм – прошепна Лиса.
Дългата й, червеникава коса, макар повече да вървеше към кафяво, коса бе прилежно сресана и хваната с фибичка с цвете. Приближи се внимателно, като малко тигърче до Лейн и я хвана за крака. Подаде глава и я огледа добре.
– Добре е тате, може и тази да я пробваш – изтърси неподготвено Василиса, най- вероятно без да знае какво всъщност е казала.

Заглавие: Re: Sasha's house Сря Сеп 18, 2013 6:30 pm

Почти беше забравила каква точно е причината да дойде тук, когато онова малко червенокосо момиченце й напомни за себе си и Адамс успя да влезе в релси. Когато видя детето, вътрешно се зарадва че е момиченце, защото от опит знаеше че всички от женски пол обичат повечето неща свързани с фибички, прически и дрешки, а ако случайно някой не бе забелязал, Дилейн беше жена на пълен работен ден. Предполагаше че едно 4-5 годишно дете нямаше да я уплаши, но определено щеше да седи нащрек. Често гледаше страшни филми и децата я ужасяваха, именно защото във всеки долнопробен хорър филм имаше някое откачено детенце, което върви и убива с подръчни материали.
На лицето й дежуреше онази нейна широка усмивка, с която се опитваше да каже "можете да ми се доверите, аз съм отговорен възрастен човек", но вътрешно вече съжаляваше, че изобщо се подлага на това. Още повече съжали, когато малкото дяволче изтърси "и тази можеш да я пробваш", чудеше се дали да се чувства поласкана, че я одобряват или можеше направо да се метне на врата на таткото казвайки му "моля те, пробвай ме". Е второто навярно нямаше да е особено уместно и Дилейн благодари на Бог, че не бе създал хора, които четат мисли.
Засмя се опитвайки се да покаже нехайство от думите на малкото зверче, но от устните й излезе само някакво подобие на смях.
- Хъхъ - прокашля се Дилейн. - Това не са думи, които малко същество като теб, трябва да казва. Но трябва да ти призная, че имаш вкус - измърмори несигурно червенокосата и й намигна.
Това минаваше за майтап, нали?

Заглавие: Re: Sasha's house Сря Сеп 18, 2013 6:54 pm

– Ти пък много знаеш – намръщи се малкото момиченце. Забележките не бяха по вкуса му. С Александър водеха задушевни разговори на високо ниво, когато беше прегрешила. Тогава се чувстваше като голям човек, макар такава илюзия да създаваше единствено високия стол, на който я поставяше да седне. А тази жена й правеше забележки. – Вие големите какички казвате по- лоши думи от мен- принцесата на тате!
Изтъкна високото си потекло и прегърна кракът на Саша, който се опита да игнорира репликата по свой адрес. Той я тупна по дупето и я изпрати няколко крачки напред. Продължаваше да поддържа деловия си тон, държание и чара на работещ мъж, който се опитва да смогне и с детето си. Малко такива мъже имаше, особено такива, намиращи и време да поддържат тялото си в прекрасна форма.
– Изчезвай, Лиса. Под леглото ми има няколко кукли, които си забравила, иди да ги измъкнеш и направи чаено парти, докато аз провеждам важния разговор с госпожицата – спокойно и някак търпеливо обясни Саша, макар да прозираше раздразнението му.
– Винаги ме гониш като имаме готина какичка вкъщи – нацупи се Василиса и избяга с писъци, когато Александър пристъпи с още една крачка към нея.
С уравновесени крачки поведе Лейн към кухнята, където се надяваше кафето му да не се е превърнало в нещо друго, а да му достави удоволствие да го изпие. Усещаше пулсирането на жестока болка в слепоочията си, сякаш искаха да се пръснат и от там да изтече излишния мозък от главата му. Посочи един от високите столове до барплота и киммна на Адамс. Пресегна се до горните шкафове за две големи, порцеланови чаши с принцеси.
– Често сменям бавачките – изрече авторитетно Саша, но след това просто въздъхна. – Всъщност, Василиса не се спогажда с тях. Искрено се надявам да се задържите поне седмица, госпожице Адамс. Ще съм Ви много благодарен, ако се грижите за нея и нощно време. Това, разбира се върви и с допълнително заплащане, а можете да фиксирате и почивния си ден - изказа част от нещата руснакът преди да се настани на стола срещу нея.

Заглавие: Re: Sasha's house Сря Сеп 18, 2013 7:14 pm

Я пак?! Нощно време? Дилейн не понасяше приспиването на чуждо място. Трудно й бе да свикне дори със собствения си апартамент след като беше напуснала дома за сираци, който така добре беше успяла да нарече свой дом. Нямаше значение, че от всякъде прозираше една тъмнина и студенина, нито олющените стени и зловещите коридори правеха някакво впечатление на червенокосата, важното бе че там беше срещнала само добри приятели и хора, на които можеше да се довери, за това й беше трудно да се раздели с тях и с това място, макар повечето да го свързваха с нещо лошо.
Малката госпожица, за която се предполагаше че трябва да се грижи, очевидно имаше свое мнение за всичко. Лейн сякаш видя себе си в нея и ако дори малко това чудовище наистина приличаше на един умален нейн вариант, то Адамс бе почти обеден че може да се справи с отглеждането й. Може би и тя като нея обичаше музиката и танците тип "когато никой не гледа", също и рисуването - с тези неща Дилейн можеше да очарова всеки, дори намусеният и делови баща, който сякаш изглеждаше скован с цялото си това роботизирано държание.
- Бих предпочела да ми говорите на "ти". А и се надявам да се задържа повече от седмица, стига да решите да ме наемете - заговори Лейн. - Но, не знаех, че работата включва и нощуване? - прозвуча като въпрос, на който Дилейн бе получила предварителен отговор.
Тъкмо беше готова да продължи, когато Лиса влетя в стаята държейки някакво хвърчащо листче от блокче за рисуване в едната си ръка и червен молив в другата. Очевидно не бе изпълнила молбата на баща си да извади вече споменатите кукли из под леглото, но ако не друго то Адамс се зарадва, че за едно от нещата бе познала - с рисуването можеше да се справи, вероятно това щеше да им е общият език.
- Тати виж, нарисувах принцеса! - изчурулика гордо детето размахвайки листа пред баща си. Подскачаше като играчка на пружина върху двата си крака и на дали имаше възможност да фокусираш въпросната принцеса.
- Може ли да видя? - намеси се Дилейн, а това накара Лиса да се спре и да се обърне любопитно към нея.
Лейн бе протегнала ръка към листа и след няколко секунден размисъл, малкото дяволче, все пак реши да й подаде произведението си. Беше една от онези принцеси, с триъгълно тяло подобно на роля и дълги ръце, които стигаха чак до земята. Беше някак очарователна.
- Това ти ли си? - попита я Лейн, като предполагаше че е права предвид червената коса, която Лиса бе нарисувала върху твърде голямата глава на принцесата. Малката кимна, а Адамс продължи. - Защо не нарисуваш и един принц?
- Иу, момче?! Не! - отсече Лиса. - Тати каза, че те са заразни, само той не е - добави сериозно детето, като кимна в края на изречението, сякаш за да покаже колко достоверни са думите й.
- Аха...ами щом тати така е казал, значи е прав - отвърна Лейн и сподави смеха си като хвърли бегъл поглед на Вогъл.

Заглавие: Re: Sasha's house Чет Сеп 19, 2013 6:50 pm

Александър не се намеси в разговора им. Наблюдаваше с периферното си зрение двете дами и анализираше ситуацията. Добре, време беше да намерят обща тема и изобщо тема, която не се въртеше около него и неговите похождения. Беше изключително неуместно от страна на Лиса да изтъкне, че татко често изпробваше детегледачките й, макар и под предтекст, че искаше да узнае как се грижат те за нея. Дори това малко дете знаеше, че не става въпрос просто за грижи... или пък бяха някакви по- специални грижи. Сигурно си умираше да го попита, но усещаше, че е неуместно.
– Дори какичката ще ти каже, че момчетата са отровни – разроши косата й, докато незаинтересовано се вглеждаше във вестника на плота. Все още не беше разгънат и прочетен, но имаше цял ден да го прави преди да реши да отиде на работа. След това извърна поглед към Лейн и сякаш съвсем сериозно и предупредително рече. – И знаеш ли какво? Аз също съм отровен за какичката. Затова имаш толкова време да изградиш имунитет, скъпа.
Отново възвърна погледа си към другата страна. Изглеждаше красив в профил. Бицепсите му се очертаваха добре в бялата тениска, като цяло изглеждаше доста ежедневно тази сутрин в тъмните джинси и светлата тениска. Нещо, което бе нетипично за него, но реши да не се изхвърля с костюм от сутринта, когато очевидно не бързаше з работа и можеше да си позволи неприлично закъснение в днешния ден. Василиса винаги е била добро оправдание за закъснение.
– Татеее – недоволства малкото момиченце и скръсти ръчичките си. – Те затова си тръгват какичките, защото ги тровиш. Няма да тровиш новата какичка!
Вкопчи се в крака на Лейн непредвидено бързо и здраво и повдигна главата си към Саша, а после и към нея.
– Сигурен съм, че после ще има време да изслушаме и твоето мнение, скъпа – любвеобилно изрече Саша и плесна с ръце, изоставяйки вестника, когато осъзна, че трябва да остави отношенията им на задно ниво, за да обърне внимание на техническата част. – Затова си тук, за да изясним условията – усмихна се сдържано. – Ще имаш собствена стая, както и бебефон, с който можеш да я следиш нощно време. Трябва да й готвиш. Не ходи на детска градина и ще трябва да я социализираш. Иска ми се сам да го правя, но нямам физическата възможност.

Заглавие: Re: Sasha's house Пет Сеп 20, 2013 6:28 pm

Прииска й се и на нея някога някого да й беше казал, че момчетата са отровни, така нямаше да й се налага да го учи сама и по трудният начин. Естествено без значение колко пъти й бе разбивано сърцето, нищо нямаше да я накара да се отрече от любовта, вече губеше надежда, че може да е истинска както в книгите, но пък това не означаваше, че несъществуващ. Без значение колко хора казваха, че да се стремиш към любов е безсмислено, червенокосата нямаше намерение да се откаже от нея.
Лейн тръсна рязко глава за да се върне в реалността, където едно малко същество, което й бе станало далеч по-симпатично за последните няколко минути, а сега се бе вкопчило в крака й, а червенокосата го гледаше с нескрито умиление. Дори погали малката Лиса по главата, усмихвайки се на действията й. Когато Волков заговори делово, Дилейн вдигна глава към него и кимна няколко пъти. Независимо колко изплашена бе в първите няколко минути, сега беше готова с радост да приеме работата и моментално да се нанесе тук. Със сигурност нямаше да откаже да спи в стаята на таткото, но за момента щеше да се въздържа от изпълнението на тази си идея.
Не й се хареса особено идеята да виси по детските площадки или да се налага нощно време да става на пожар заради нечий плач, но така или иначе имаше нужда от работа, и ако не друго малката щеше да е причината да се надига сутрин от леглото и да прави нещо друго освен да яде.
- Добре - съгласи се Дилейн. - Познавам града отлично, израснала съм тук, така че знам къде да я заведа - добави и се усмихна. Може би трябваше да спомене, че не се справя особено добре с печката, никак не си бяха близки с нея, но отлично успяваше да сипе зърнена закуска в купичка и да долее мляко. Децата ядяха това, нали? И макарони! Макарони със сирене и захар, определено можеше да прави и това.
- Това значи ли, че ме наемате?

Заглавие: Re: Sasha's house Пон Сеп 23, 2013 6:01 pm

– Значи, че те наемам на изпитателен срок и имаш... – Александър погледна часовника на ръката си. Имаше късмет, че малък циферблат показваше датата. – Два дни да се докажеш и да събереш багажа си.
Какво пък? Можеше да я наеме. Ако не му хареса нещо или малката я отхвърли щеше да я уволни. Поредната бавачка. Накрая щеше да се откаже и да започне да води малката със себе си на работа, да я обучава в семейния бизнес. Сигурно един ден тя щеше да го поеме, пък и дядо й и баба й щях да раздадат фирмата между всички смотльовци в тая фамилия. Беше добре да я поеме малката, след като Саша излезеше от състояние, в което може да я управлява. Макар баба й и дядо й да не одобряваха достатъчно внучка си, поради неизвестното й потекло от страна на майката.
Прииска му се да й обясни, че ще има и толкова време да се изнесе, ако му се наложи да я уволни, но реши, че няма смисъл да е груб. Беше такава добра душичка, когато искаше, въпреки сериозността си. Биваше го за нежни, общи разговори като между приятели, но когато ставаше въпрос за нещо наистина важно, тогава нещата ставаха сериозни, а той още повече. Отпи от чашата си с кафе без да поглежда двете жени. Разгърна следващата страница на вестника.
– Татее, ти си най- добрия татеее – заподскача момиченцето, докато все още прегръщаше крака на червенокоската. После отиде, прегърна и този на Саша и доволно целуна коляното му.
В замяна на това получи погалване по главата. Изглеждаше някак угрижен и не можеше да мисли за подобни неща. Беше прехапал устна и гледаше някъде през Дилейн, без да успее да я фокусира или изобщо да се опитва. Изправи се от стола и целуна малкото момиченце по бузата.
– Отивам да ти нарисувам картинкааа – разпищя се Василиса и изчезна от поглед.
Александър се прозя и се усмихна вече по- спокойно на Адамс.
– Да ти покажа къщата? – махна с ръка към вратата на кухнята.

Заглавие: Re: Sasha's house Пон Сеп 23, 2013 6:18 pm

"Изпитателен срок" звучеше добре, предвид факта че щеше да я изпъди още в първите петнадесет минути, в които тя гледа дъщеря му съвсем сама. Щеше да се радва, ако не запали някой пожар в къщата, докато се опитва да изпържи на детето омлет. Омлет! Ето още нещо, което успяваше да направи с що годе добър вкус, макар честичко да го прегаряше от едната страна. Свикваше се лесно с вкуса, и ако не друго поне не получаваше отравяния или нещо такова. Наистина се надяваше мъжа да не надуши много скоро, че тя всъщност не беше най-брилянтния готвач, нито пък че не беше гледала деца през живота си. Добре де, второто бе до някъде лъжа, предвид факта че е израснала в дом за сираци, където по-големите често се грижеха за по-малките когато персонала не достигаше. Някак беше свикнала да бърше сополиви нослета, определено ако детето се разболееше, тя можеше да се справи отлично!
Хареса й колко радостна беше Лиса. Надяваше се и нейния ентусиазъм да не спадне скоро, защото това със сигурност щеше да е в минус за Лейн. Тогава господинът щеше да я уволни без да му мигне окото, защото детето му вече е отегчено до безбожие. Дилейн подскочи от стола и стъпи здраво на крака, като се опита да не изглежда твърд ентусиазирана за разходката из къщата.
- Чудесно. Може да започнем от спалнята? - попита Адамс и когато осъзна точно как е прозвучал въпросът й и стана толкова неудобно, че лицето й придоби цвета на косата й. Искаше да скрие лице в шепите си и да избяга колкото се може по-бързо от къщата, но вместо това червенокосата постъпи като възрастна.
- Т.е., да ми покажеш стаята, в която ще спя аз - обясни бързо Лейн. - За да видя какво мога да си донеса от апартамента - добави като вече заекваше от притеснение.

» Parker's house

Sasha's house

Sasha's house

Similar topics

Similar topics