Бе една от безсънните нощи на госпожица Скарлет . Стоеше загледана през прозореца на удобното си кресло , но на вън не минаваше нито един човек всъщнот това е съвсем нормално като се има в предвид нощния час . Девойката не си падаше от тези , които обичат да стоят у дома в нощити в , които сън не ги лови . Загледана в звездите обсиали безкрайното небе си замисли къде да отиде за да се отдъхне а след това да се прибере и поспи спокойно . Скарлет стана от нреслото си и с тежка и изтормозена физиономия тръгна към дрежшника си за да избере нещо подходящо за мястото , което беше избрала . Не знаеше защо сън не я лови може би голямата топлина подтискаше бондинката . Всъщност тя мразеше топлината предпочиташе снега много повече от слънцето . Искаше сега да е зима и тя да се намира на нощно ски каране но не сега беше време за море нещо , че то се намираше на двеста метра от дома ѝ тя не бе ходила нито веднъж до сега . Отвори дрешника си и с тежка въздишка взе първите удобни дрехи попаднали пред погледа ѝ  . Облече ги възможно най-бързо и погледна дали всички спят но както очакваше нормалните хора с изключение на нея , спяха а не тръгваха към крайбрежната по срес нощ . Взе чантата си оставена на холния диван и заключи вратата след себе си . В този момент предпочиташе да повърви от колкото да вземе колата или мотора си . Още с излизането си преметна чантата през рамо , погледна ръчния си часовник , прибра телефона и ключовете си в чантата и се усмихна доволно . Добре знаеше , че по това време няма да има много дори изобщо хора по крайбрежната а и не само дори по улиците . Обичаше природата , чистия въздух и всичко помагащо за оправяне на настроението . Вървеше гордо по улиците и оглеждоше тъмните прозорци по къщите . Видя един светеш с запалена нощна лампа и си помисли , че вероятно там има поредната разочарована девойка или поредния неспящ глупак , хлътнал , ровещ се в интернет сферата . Не след дълго си намери на крайбрежната . Пясъкът все още пареше а морския бриз променяше тази сконфузна ситуациия . Скарлен продължаваше да върви загледана в малките обръзивани вълни в безкрайното море .  Вдишаше всяка една глъдка чист въздух с голяма усмивка докато продължаваше по пътя си . Тя често идваше тук нощем когато ѝ беше тежко и не можеше да спи . Морето ѝ предоставяше някакво вдъхновение и тя не идваше тук без скицника и молива ѝ . Усети странно чувство докато избираше място където да седне за да твори на спокойствие . Странното чувство било точно защото едно доста забързано момче бе решило да я следи или в по-лошия сручеи препил възрастен решил да тормози блондинката с глучави теми за разговор . И в двата случея не беши добре дощъл . Скарлет разбра , че човека зад нея е от мъжки пол тъй като парфюма му се усещаше от далече . Тя забави крачката си така , че дадения индивид да я настигне достатъчно близо и рязко да се обърне без да му дава време за действия и мисли . Срещна погледа на очевидно не злонамерения безсънник точно като нея и мило се усмихна . За мик се зачуди дори на себе си как не го запозна с чантата си от близо или пък нещо доста по-коварно но явно той е късметлия .
- Хъмм ..... преследвате ли ме или съм сие заблудила ? - попита учудено тя и повдигна въпросително вежди . Преди да заговори каквото и да било хвърли доста добър поглед от глава до пети на странника пред себе си . Колкото и странно да ѝ се струва тя се радваше , че няма да е сама дори и да не го познаваше , но това не ѝ  пречеше да се запознаят . Мъжът пред нея изглеждаше достатъчно шокиран , притеснен дори уплашен от реакцията ѝ за да го стряскаше още повече . Но колкото и са ѝ се искаше не можеше да отрече , че този поглед го правеше още поо-загадачен , интересер и дори сладък .
- Интересно ... какво търси човек като вас сам по това време тук , вместа да е в някой бар обсипан с куп ... - на ум допълни пропаднали тъй като тя не ги оприличаваше на по-различни от разкрепостени - момичета , което би изкушил с визията си ? - изкоментира или по точно зададе въпроса си на глас и седна на пясъка като го погледна учудено нима смяташе да стои там цяла нощ или колкото време има за губене ? Това ѝ се стори доста странно . Извади от чантата си скицника и моливите си и написа с голями букви "Няма ли да кажеш нещо или поне да седнеш ?" обърна скицника към него и се засмя леко . Изглеждаше ѝ забавен и нямаше как да го остави да си тръгне просто ей така без да каже и дума при положение , че я следеше .