FC: Colin Farrell


==>>Лиам Госфрийд<<==

==>>Човек<<==

==>>36 годишен;;20.01<<==
_________________________________________________
Ако ви кажа, че помня целия си живот и то ясно, навярно ще излъжа. Едва ли има някой, който да помни ясно целият си живот и то даже с подробности. Случайно, ако има такива хора те са много голяма рядкост. Толкова грешки съм направил през живота си, че дори не ги помня всичките. Бедите ме следват по петите неотлъчно. Където и да отида, все успявам да забъркам някоя голяма каша, от която няма почти никакво измъкване, освен да избягам и да отида в друг град, което не означава, че всичко е свършило все още.
Широко отворен човек съм. Откровен до болка. Винаги казвам истината дори да трябва да нараня някой по този начин. Просто не ми е комфортно да лъжа хората, когато истината е под носа им, а те не могат да я разберат. Разбира се, ако знам или ми е поверена някоя тайна бих я пазил и никога не бих я издал дори да ми коства живота. Но зависи и от човека, за когото се отнася тайната, или друго нещо. Тогава може да ми се изплъзне измежду изреченията. Разбира се като повечето обитатели на света и аз не харесвам да ме лъжат. Честно казано това нещо за мен е най-обидно и болезнено дори от най-кръвната обида. Рядко мога да намразя до толкова някой, че да искам да го убия или да му отмъстя, но пък за сметка на това много хора не харесвам и до някъде ненавиждам. Понякога мога да бъда много раздразнителен и избухлив. За да се случи това, трябва някой много досаден и неприятен за мен човек да ме удостоява с присъствието си. Опитвам се да вярвам на хората, разбира се никога няма да мога да имам доверие на някого 100% освен на себе си. Доверието е важно за мен и точно моето се печели много трудно.
Но да се върна към историята си. Тя е прекалено обсипана и изпълнена с доста странни случки, така че няма да конкретизирам да дена такава, защото вероятно никоя от тях не е приключила напълно все още. Роден съм тук в Харбор Хилс и съм израснал в прекрасно семейство. Детството ми, доколкото мога да си спомня бе спокойно, весело изпълнено със закачки и шеги. Но като тинейджър започнаха проблемите ми и забъркването на бели. Родителите ми се разделиха и това също ми бе повлияло. Няколко пъти съм попадал в затвора за дребни кражби или побой. За мой късмет или не знам точно, един полицай бе приятел на баща ми и ме измъкваше понякога, защото бях станал доста проблемно дете. След няколко лоши години и постоянното ми попадане в затвора, реших да се променя. Не бе кой знае колко трудно да спра да крада, но да си намеря работа бе кошмар. Всеки ме познаваш и знаеше какъв съм или какъв бях преди - крадец. Не ме искаха на работа, което понякога така ме издразваше и исках да им отмъстя, но все пак бях преодолял фазата на лошо дете. В крайна сметна намерих добри хора, които не наеха и така показах, че вече съм си научил урока. Обаче, колкото и да се опитвах да не си навличам белята, тя сама ме намираше. За това реших да се изместя на друго място. Но какъв ефект като почти седмица след пристигането ми на новото място отново си бях изпросил боя. И така никога не можех да се задържа на едно място по-дълго от няколко месеца.
Доста градове съм обиколил през живота си, но ето в крайна сметка ето ме отново тук в родния ми град. Дали съдбата е нещо против мен, че винаги ми се случват гадни работи и бедите ме преследват така упорито, не зная. Но знам едно нещо, че този път ще се постарая да избягам от неприятностите, които така ми се лепят по мен, сякаш съм някакъв магнит за тях.